3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122
С., 11.11. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3948 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Д. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. Ф. от АК-С., против въззивно решение № 516 от 28.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2076/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което като е отменено решение № 1779 от 14.03.2012 г. на Софийски градски съд, І-4 с-в, постановено по гр.д. № 4305/2007 г., е отхвърлен предявеният от В. Д. В. срещу Министерство на отбраната, иск с правно основание чл. 255 ГПК/отм./, за признаване за установено, че сумата по изпълнително дело № 552/2005 г. на СИС при Дупнишкия районен съд в размер на 32 955,95 лв. не се дължи, поради следхождащо издаването на изпълнителния лист плащане на задължението.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси от значение за изхода на делото са: какъв е характерът на обезщетението, което се заплаща на основание чл. 249, ал. 2 З./отм./ на съпругата, децата и родителите на кадрови военнослужещ, загинал по време на военната служба и приложими ли са правилата по ЗЗД за деликтната отговорност към обезщетенията, дължими от ведомството на основание чл. 249 З./отм./, както и съществува ли правно основание длъжникът-деликвент, осъден с влязъл в сила съдебен акт, да заплати определен размер неимуществени вреди, да бъде задължен да заплати втори път обезщетение за същите причинени от него вреди по регресен иск на ведомството по чл. 249, ал. 7 З./отм./.
Ответникът по касационната жалба, Министерство на отбраната [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 255 ГПК/отм./, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, тъй като ищецът-деликвент дължи плащане на близките на пострадалия и на Министерство на отбраната по силата на различни законови разпоредби и това плащане е установено от различни влезли в сила съдебни решения. Тъй като липсва идентичност в задълженията и ищецът дължи на МО обезщетението по признатото от съда регресно притезание на МО, като изплатеното частично от застраховател и частично от деликвента обезщетение по изп.д. № 494/02 г. по описа на СИС при Дупнишкия районен съд не погасява признатото с решение по гр.д. № 2173/2004 г. по описа на САС право на регрес на МО.
Настоящата инстанция намира, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставените материалноправни въпроси са обусловили изхода на спора и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
На касатора В. Д. В. следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд, дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 659,12 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 516 от 28.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2076/2012 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора В. Д. В. от [населено място], [улица], да внесе държавна такса в размер на 659,12 лв. в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Върховен касационен съд, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: