О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122
гр.София, 07.10.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2751 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.11.2012г. по гр.д.№687/2012г., с което ОС София е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – ТП ”Д. г с Г.” поддържа чрез процесуалния си представител, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и същите са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът Л. Л. Ю., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отмененил уволнението на Л. Л. извършено със заповед №1 /12.01.2012 г. на директора на Д. гс от длъжността “старши лесничей”, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил “Д. горско стопанство – Г.” да заплати обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 4142.40 лв. за период от шест месеца – от 13.01.2012 г. до 13.07.2012 г.
Установено е по делото, че ищецът – ответник по жалба и жалбоподателя са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността старши лесничей и със заповед №1/12.01.2012 г. на директора на ТП Д. – Г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че ищецът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа.
Съдът е приел, че в заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, липсва яснота откъде произтича изискването за степен и вид на образованието, като е посочено само, че ищецът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа и дори не е уточнено какво по вид и степен образование, което ищецът не притежава, се изисква за заемане на неговата длъжност. Изложени са съображения за това, че доколкото по делото от твърденията на страните се установява, че основанието на работодателя да извърши уволнението е приемането на Закон за горите /в сила от 09.04.2011 г./, в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от който е дефинирано кои дейности представляват лесовъдска практика, а в чл. 235 ЗГ е въведено изискването към лицата, извършващи тези дейности, да бъдат вписани в публичен регистър в Изпълнителна агенция по горите и да притежават удостоверение за регистрация, като в чл. 236, ал. 1, т. 1 ЗГ е посочено и допълнително изискване към лицата, извършващи дейностите по чл. 233 от закона за да бъдат вписани в регистъра, а именно да притежават висше образование по някоя от изброените специалности със съответно посочена образователно-квалификационна степен или образователна и научна степен, но въззивният съд е счел, че така въведените изисквания не сочат на законосъобразност на уволнението на соченото в заповедта основание. Посочено е, че в § 36, ал. 1 ПЗР ЗГ е предвиден срок от една година от влизане в сила на закона, в който служителите в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, заемащи длъжности, за които се изисква лесовъдско образование могат да извършват дейности в горските територии без да са вписани в регистъра за срок от една година, а ищецът е уволнен в рамките на този едногодишен срок /и не поради това, че не е вписан в регистъра, а за това, че не притежава необходимото образование/, като при това работодателят е бил уведомен, видно от личното трудово досие на ищеца, че последният притежава висше образование по специалността механична технология на дървесината.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора а именно: трябва ли да бъде уважен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ при безспорно доказване, че ищецът не притежава посоченото образование и квалификационна степен по чл.236, ал.1 ЗГ и може ли да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението работа като не притежава посоченото образование и квалификационна степен по чл.236, ал.1ЗГ и без да е вписан в регистър по чл.238 ЗГ. Поддържа, че на тези въпроси съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата. Представя решение от 19.10.2007г. по гр.д.№2614/2004г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че в доказателствена тежест на работодателя е да представи доказателства за липсата на необходимото образование и квалификация, решение от 16.12.1999г. по гр.д.№457/1999г., ІІІ г.о., в което е прието, че съдът е длъжен да изследва наличието на всяко едно от основанията посочени в заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, решение от 12.07.2001г. по гр.д.№1716/2000г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и професионална квалификация за заемана на длъжност и решение от 18.12.2007г. по гр.д.№510/2007г. АС София, в което е прието, че настъпилата законова промяна в изискването за изискуемо образование за заемане на определена длъжност следва да се вземат предвид при преценка законността на уволнението.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос за това законно ли е уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ когато е доказано, че ищецът не притежава посоченото образование и квалификационна степен по чл.236, ал.1ЗГ на основание чл.280, ал.1, т.3 ЗГ. На същия в решението е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.11.2012г. по гр.д.№687/2012г. на ОС София.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след като на жалбоподателя ТП ”Д. г с Г.” бъде съобщениетото, че следва в седмичен срок да внесе 165,68 лева държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: