О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
София,19.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 825 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 847 от 30.12.2008 година по гр.д. № 904/2008 година на Софийски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Е. Г. Б. и Е. Б. Т., двете от гр. Г. против В. П. В. от гр. Г. за разваляне на договори за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективирани в нот. акт 37/1990 година и нот. акт № 12/1991 г. до размер на 2/6 ид. части от прехвърлените имоти и е отхвърлен предявеният от Х. Б. Д. от гр. Г. против В. П. В. иск за разваляне на договорите до размер на 1/6 ид. части от прехвърлените имоти. В решението е прието, че с договори по нот. актове № 37/1990 г. и № 12/1991 г., ищцата Е съпругът и Б. Б. (починал на 08.05.1992 г. и оставил за наследници ищците Е съпруга, Х. Д. – син и Е. Т. – дъщеря) са прехвърлили на своя син Х. Б. Д. собствените си, придобити по време на брака им недвижими имоти в гр. Г. срещу задължение за издръжка и гледане. Алеаторните сделки са сключени по време на брака на Х. Д. и ответницата В, прекратен през 2000 година. Задължението за гледане на прехвърлителите и за осигуряване на издръжката им не е било изпълнявано от ответницата В, а доколкото приобретателят Х. Д. е престирал грижи и давал издръжка, то предоставеното изпълнение е било неточно – не в пълния му обем. Предвид пълното неизпълнение на договорите от страна на ответницата В, съдът е допуснал развалянето им до размер на 2/6 ид. части, уважавайки предявените искове от прехвърлителките Е. Б. и Е. Б. Т., в качеството и на наследник на Б. Б. и е отхвърлил иска за разликата до предявения му размер до притежаваната от ответницата ? ид.част от имотите, приемайки, че за 1/6 ид. част задължението се е погасило поради сливане качествата на длъжник и кредитор в лицето на ищеца Х. Д. С въззивното решение на Софийски окръжен съд първоинстанционното решение от 09.07.2008 г. по гр.д. № 24/2008 г. е обезсилено в частта му по исковете с правно основание чл. 431, ал.2 ГПК (отм.) и производството в тази му част е прекратено като недопустимо.
Касационна жалба против решението на Софийски окръжен съд в частта му с която алеаторните договори са развалени до размер на 2/6 ид. части от прехвърлените имоти е постъпила от В. П. В.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че по съществения за делото въпрос: кому принадлежи преценката налице ли е пълно по обем изпълнение – единствено на кредитора или и на трети лица, обжалвания съдебен акт е постановен в противоречие с решение № 66 от 17.04.2001 г. по гр.д. № 549/2000 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд. Изложени са и оплаквания за неточно приложение на закона – признаване на наследствени права спрямо наследство извън патримониума на наследодателя. Изложени са доводи, че предвид неделимостта на задължението за гледане и издръжка, носител на което са само страните по договора, разваляне може да бъде претендирано само от преживялата съпруга, прехвърлител на имотите. Поддържа се и че предпоставки за допускане на касационно обжалване са налице и поради наличие на две напълно противоречиви решения по правния спор – първоинстанционното решение по делото и отменящото го въззивно решение, предмет на касационно обжалване.
Решението на Софийски окръжен съд, в частта му, в която е отхвърлен искът за разваляне на договорите за 1/6 ид. част от прехвърлените имоти, в частта по исковете с правно основание чл. 431, ал.2 ГПК и в частта за съдебните разноски е обжалвано от Х. Б. Д.. Поддържа се, че съществения по делото въпрос, а именно налице ли е сливане качествата кредитор и длъжник по смисъла на чл. 124, ал. 3 ЗЗД, когато наследник на прехвърлителя и същевременно приобретател по алеаторен договор претендира развалянето му спрямо солидарния по договора длъжник, се явява от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд в частта му, с която алеаторните договори са развалени до размер на 2/6 ид. части от прехвърлените имоти е неоснователно. Формираните в приложеното решение № 66 от 17.04.2001 г. по гр.д. № 549/2000 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд изводи нямат отношение към повдигнатия с изложението правен въпрос. В приложеното решение на Върховния касационен съд е прието, че задължението на приобретателя да предоставя издръжка и да полага грижи е корелативно свързано с правото на прехвърлителя да ги изисква и получи; че кредиторът е господар на правата си, може свободно да се разпорежда с тях като реши да ги упражнява или не; че ако кредиторът желае да води самостоятелен живот не може да се иска от длъжника да му натрапва ежедневните си грижи; че кредиторът не може да бъде принуждаван против волята си да приеме изпълнение, които изводи са формирани с оглед преценката на съда доколко длъжника по договора е престирал точно, съобразно желанието на кредитора. Така формираните изводи нямат отношение към въпроса кому принадлежи преценката налице ли е пълно по обем изпълнение – единствено на кредитора или и на трети лица, каквито са наследниците му по закон. Съобразно константната практика на съдилищата, установена като задължителна с Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр.д. № 2/1981 г. ОСГК ВКС, в наследственото имущество се включва и правото на иск, в т.ч. правото да се иска разваляне на алеаторен договор поради неизпълнението му от страна на длъжника – неизпълнение, допуснато от длъжника преживе на кредитора прехвърлител. Наследниците на кредитора могат да упражнят правото да развалят договора по отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните от него права или съобразно дела си, като в случаите на наследяване на дробна част от правата на кредитора прехвърлител развалянето на договора следва да се осъществи частично. В съответствие с така установената практика, в обжалваното въззивно решение е прието, че наследниците на кредитора са легитимирани да претендират разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение на задълженията към наследодателя им от страна на длъжника, а преценката доколко задълженията са изпълнявани в пълния им обем, в т.ч. и съобразени ли са били нуждите на прехвърлителя и желанието му да приеме изпълнение по договора, са въпроси по съществото на делото, намерили разрешение въз основа на събраните по делото доказателства.
Неоснователен е и доводът за наличие на противоречива практика, формирана с обжалваното въззивно решение и първоиностанционното решение по същото дело. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е налице при противоречие между обжалвания акт и друго, влязло в сила съдебно решение, поради което различните изводи, формирани от съдилищата в хода на инстанционното производство по едно и също дело не съставляват противоречива практика.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). В съответствие с утвърдената практика, в решението е прието, че на отменяване или изменяване по реда на чл. 431, ал.2 ГПК (отм.) подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка. Нотариалните актове за сделки не могат да бъдат отменявани по реда на чл. 431, ал.2 ГПК (отм.), както по искане от страните по сделката, които са били молители в охранителното производство и не са трети лица, чиито права са засегнали от акта, така и от трети спрямо сделката лица. В първия случай легитимиращият ефект на акта ще отпадне с вписване на решението, с което е констатиран порок на сделката, развалянето или отменяването и, а в случаите, когато по иск на третото лице сделката по отношение на него е обявена за недействителна, непротивопоставимостта и е гарантирана с вписване на съдебното решение.
Доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която предявеният иск за разваляне на договорите до размер на 1/6 ид. части от прехвърлените имоти е основателно. Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос: приложима ли е разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ЗЗД при претенция за разваляне на алеаторен договор от наследник на прехвърлителя срещу солидарния длъжник по договора е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 847 от 30.12.2008 година по гр.д. № 904/2008 година на Софийски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Х. Б. Д. от гр. Г. против В. П. В. иск за разваляне на договори по нот. актове № 37/1990 г. и № 12/1991 г. до размер на 1/6 ид. части от прехвърлените имоти, както и в частта му за присъдените съдебни разноски.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 847 от 30.12.2008 година по гр.д. № 904/2008 година на Софийски окръжен съд в частта му, с която предявените от Е. Г. Б., Е. Б. Т. от гр. Г. против В. П. В. от гр. Г. за разваляне на договори за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективирани в нот. акт 37/1990 година и нот. акт № 12/1991 г. са уважени до размер на 2/6 ид. части от прехвърлените имоти и производството по исковете с правно основание чл. 431, ал.2 ГПК (отм.) е прекратено като недопустимо.
УКАЗВА на жалбоподателя Х. Б. Д. от гр. Г. в седмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по жалбата в размер на 23 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по касационната жалба, делото да се докладва за насрочване на П. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: