О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
София, 20.10.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №523 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационна жалба от Б. Н. Г. против решение от 05.01.2011г., постановено по в.гр.д. №1708/2010г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 23.08.2010г. по гр.д.№737/2009г. на Карнобатски районен съд частично са отхвърлени частично исковете с правно основание чл.155, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и касационна жалба от И. Х. Х. срещу решението в останалата част, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата част.
Касаторът Б. Г. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторът И. Х. Х. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Депозирал е и молба за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която И. Х. Х. е осъден да заплати на основание чл.155, ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.74 от ЗЗД на Б. Н. Г. сумата 5 728лв., представляваща платени вноски за периода 20.09.2005г.-18.09.2006г. по договор за банков кредит от 11.04.2005г. между [фирма] и И. Х. Х., както и сумата от 72лв., представляваща платена от ищцата премия по задължителна застраховка „Домашно имущество” за периода 2006г.-2007г. по същото задължение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -110.2009г. до окончателното заплащане на вземането, както и в частта, с която И. Х. е осъден да заплати на Б. Г. сумата 2845,89лв. – обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху заплатените от ищцата вноски за периода от 20.09.2005г. до 18.09.2006г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-16.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането и направените пред първата инстанция разноски до размера на 492,29лв. и вместо него е постановено отхвърляне на исковете в горните им части. С въззивното решение е потвърдено осъдителното решение в останалата му част.
Въззивният съд е отхвърлил частично исковете като погасени по давност. Приел е, че е приложима тригодишната давност, тъй като вземанията са за периодични плащания, по съображения, че встъпилото в правата на кредитора лице има същите права като кредитора, а вземанията на кредитора по договора за банков кредит са за периодични плащания.
Това разрешение е противоречие с решение №261 ат 12.07.2011г. по гр.д.№795/2010г. на ВКС, ІVг.о. С решението на ВКС е прието, че при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което и съгласно т.2 от ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, в противоречие с която е постановено въззивното решение. При наличие на задължителна съдебна практика неоснователно е позоваването на касатора на противоречива съдебна практика и на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а касационното обжалване по жалбата на Б. Г. следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на И. Х.. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите въззивното решение да е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск. Неоснователни са доводите, че въззивният съд е извел правната квалификация на иска в противоречие с приложените съдебни актове. Посочените от касатора въпроси: „допустим ли е иск по чл.59 от ЗЗД при наличие на друга възможност за правна защита” и „допустимо ли е производството по непредявен иск” не са относими към конкретното дело, тъй като в случая не е разгледан иск по чл.59 от ЗЗД и не е разгледан непредявен иск. Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: „с пропускането от страна на ответника на срока по чл.131 ал.1 ГПК за упражняване правото да подаде писмен отговор на исковата молба преклудира ли се правото му да изложи правни доводи във връзка с оспорване на активната легитимация на ищеца като носител на спорното материално право, чиято защита се претендира с предявения иск”, е даден отговор с решение по чл.290 от ГПК по посоченото от касатора т.д.№530/2010г. на ВКС, ТК, ІІт.о., който отговор е отрицателен. Отделно, в случая не е препятствана възможността на страната на изложи правните си доводи. Не е от значение за конкретното дело въпросът дали следва да се даде право на отговор при извършена „промяна на фактическите и правни основания на иска”, тъй като в случая такава промяна не е извършена. Д. за непроизнасяне по всички възражения в противоречие с представената съдебна практика, не е мотивиран, тъй като не се сочат конкретно възраженията, с които касаторът счита, че съдът е сезиран, но не е разгледал.
С оглед недопускането на касационно обжалване по касационната жалба на И. Х. не стои на разглеждане молбата му за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение, към която молба отделно от това не е приложен документ за внесено обезпечение по чл.282, ал.2, т.2 от ГПК.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Б. Н. Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.01.2011г., постановено по в.гр.д. №1708/2010г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 23.08.2010г. по гр.д.№737/2009г. на Карнобатски районен съд частично са отхвърлени частично исковете с правно основание чл.155, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по касационна жалба на Б. Н. Г..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.01.2011г., постановено по в.гр.д. №1708/2010г. на Бургаски окръжен съд в останалата част, по касационна жалба на И. Х. Х..
УКАЗВА на касатора Б. Н. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 70лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: