ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1129
С., 30.08. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1495 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Й. Д. Х. от [населено място], притежаваща юридическа правоспособност, срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 15.VІІ.2010г. по в.гр.д. № 518/2010г.
Ответниците по касационната жалба В. И. Д. и Л. И. И., и двамата от [населено място], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК са заели становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е отменил решението на Плевенския РС 10.V.2010г. по гр.д. № 4713/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Й. Д.Х. срещу В. Ил.Д. и Л. Ил.И. искове с правно основание чл.286 от ЗЗД за присъждане на 7000лв., представляващи неизплатена част от възнаграждение по договор за поръчка от 21.VІІІ.2004г., като погасен по давност, и е присъдил в тежест на ищцата 1043лв. разноски по делото.
За да постанови решщението, въззивният съд е приел, че претендираното от ищцата вземане, произтичащо от договор за поръчка – за осъществяване на правна помощ, е вземане за възнаграждение за труд по смисъла на чл.111 б. “а” от ЗЗД, поради което е погасено с предвидената в тази разпоредба тригодишна давност.
В изложението на Й. Д.Х. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи произнасянето от въззивния съд по въпроса общата или кратката тригодишна погасителна давност е приложима относно вземането за адвокатско възнаграждение, който въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед липсата на съдебна практика по него.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения от касатора материалноправен въпрос, обусловил резултата по спора между страните. Произнасянето по този въпрос от въззивния съд е в противоречие с даденото му от ВКС на РБ разрешение по реда на чл.290 и следв. от ГПК, имащо задължителен за съдилищата характер, с решения № 623/01.ХІІ.2010г. по гр.д. № 1744/2009г. ІV ГО, № 224/11.VІІ.2011г. по гр.д. № 371/2010г. ІV ГО и № 495/25.VІ.2010г. по гр.д. № 1669/2009г. ІІІ ГО.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд № 358 от 15.VІІ.2010г. по гр.д. № 518/2010г.
УКАЗВА на Й. Д. Х. от [населено място] в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 140лв. държавна такса, като в същия срок представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След внасяне на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: