Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
София, 16 март 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Ивета Анадолска
Николай Дърмонски
при секретар Аврора Караджова …………………….. и с участието
на прокурора Явор Гебов ………….. изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ………………………… наказателно дело № 45/2010 год.
Производството е касационно по жалба от подсъдимия А. Г. Б. против въззивно решение № 192/27. Х.2009г. по внохд 214/2009г. на АС-В. Търново за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Съображенията са, че в нарушение на закона му е наложено тежко наказание, като в съдебното заседание защитника сочи, че наказанието лишаване от право да управлява МПС е завишено. Подсъдимият и защитата му правят искане да се намали срока на това наказание, за да може Б. да упражнява професията си и изплаща присъденото обезщетение.
Прокурорът е на становище жалбата да остане без уважение като неоснователна.
След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира същото за правилно и законосъобразно, поради което и следва да остане в сила.
В производство по Глава ХХVІІ – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанции, подсъдимият А е признат за виновен и осъден по чл.343,ал.1,б.„в” във вр. с чл.342,ал.1, чл.55,ал.1,т.2,б.„б” и чл.42а НК на пробация с конкретни пробационни мерки за това, че на 28. Х.2008г. в с. Т., обл. Плевен, при управление на л.а. „Опел” с ДК № Е* в нарушение на правилата за движение, по непредпазливост причинил смъртта на Л. Б. Н. от Плевен; на основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 2(две) години; осъден е да заплати на гр.ищец Б. Л. Н. 40000лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици.
Същите оплаквания и по същите съображения са поддържани и пред въззивния съд. Обсъдени са и в съответствие с чл.339 НПК са посочени основанията, поради които те не са възприети. Мотивите на въззивния съд са правилни и аргументите съответстват на фактите, преценявани по отделно и в съвкупност и не противоречат на правилата на формалната логика.
Липсва очевидно несъответствие между наложеното на подсъдимия наказание и извършеното от него престъпление, поради което и в случая не е налице касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.
Във връзка с това следва да се посочи, че задължението за изплащане на присъденото обезщетение е ирелевантно обстоятелство за справедливостта на наказанието.
По тези съображения ВКС, І-во н.о.
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 192/27. Х.2009г. по внохд 214/2009г. на АС-В. Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: