6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
С., 22.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.01.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.д.дело № 506 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ Б. А. П., упражняващ търговска дейност под фирма „А. – И.-Б. П.”, гр.С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 92 от 10.02.2010 год., по т.д.№ 686/2009 год., с което е отменено решение № 24 от 10.11.2008 год., по т. д. № 444/2008 год. на Софийски градски съд и е осъден касатора, в качеството му на ответник по предявения иск с правно основание чл.92, ал.1ЗЗД, да заплати на А. за следприватизационен контрол сумата 291 870 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението му по програмата за трудова заетост за 2006 год., поето със сключения на 13.04.2000 год. между него и М. договор за приватизационна продажба на обособена част от [фирма]-„Т. К. – БЛ.14” в[населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 25.02.2008 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски от 6 037.58 лв. и 6287.40 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като твърдението на касатора е, че „ с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за конкретния спор и обусловили решаващата воля на въззивния съд при постановяване на решението, предмет на жалбата, като ги е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, същите са разрешавани противоречиво от съдилищата и са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.”
Конкретно формулирани, същите имат следното съдържание:
„ 1. Представлява ли изпълнение на задължението по приватизационния договор за поддържане на определен средно- списъчен състав, наличието на валидно сключени договори и допълнителни споразумения към тях, плащането на трудови възнаграждения и социални осигуровки, наличието на първични счетоводни документи в съответствие с методиката за определяне на средносписъчния състав, съгласно Инструкция за списъчния и средносписъчен състав на персонала, утвърдена със Заповед № 68/74 год. на Председателя на ЦСУ, декларации, образец №1 и № 6 по Наредба -8 от 2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, платежни нареждания за преведени дължими осигурителни вноски, разплащателни ведомости за периода, типова форма № 7”;
2. Следва ли решаващият състав да възприеме констатациите на съдебно- счетоводната експертиза, относно наличието на определен средносписъчен състав, когато заключението на в.л. е основано на първични документи и е прието без оспорване от страните?;
3. За начина и средствата за установяване и доказване в процеса на средносписъчния състав в предприятието.;
4. За начина на отчитане изпълнението на програмата за трудова заетост, като краен резултат;
5. За правомощията на въззивния съд и задълженията на същия да обсъди в съвкупност всички доказателства, възражения и доводи, направени в първоинстанционното производство;
6. Представлява ли обект, обособена част по см. на §2 от ДР на ЗППДОбП/ отм./ Търговския обект бл.14, предмет на сключения на 13. 04.2000 год. приватизационен договор, състоящ се от пет самостоятелни магазинни помещения, всяко с отделен документ за собственост?;
7. Представлява ли обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по процесния приватизационен договор невъзможността да се обособят в един самостоятелен търговски обект петте магазинни помещения, правото на собственост върху които е прехвърлена на касатора по силата на приватизационния договор?.
Твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въпрос № 5 е обосновано с извършени от решаващия съд процесуални действия по преценка на доказателствения материал по делото в пълно несъответствие с разясненията, съдържащи се в ТР №1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС относно правомощията на въззивния съд.
Израз на съществуващо противоречие в практиката на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по останалите формулирани въпроси, според жалбоподателя е:
1. По отношение на въпрос № 1- Решение № 898/2007 год. по т.д.№ 494/2008 год. на ІІ т.о на ВКС;
2.По отношение на въпрос № 2 – Решения 898/2007 год., по т.д.№ 494/2008 год. на ІІ т.о на ВКС и решение № 834/10.10.2005 год., по т. д. № 99/2005 год. на ІІ т.о на ВКС;
3. По въпрос № 4 – Решения на ВКС: № 834834/10.10.2005 год., по т. д. № 99/2005 год. на ІІ т.о на ВКС, № 81/07.07.2009 год., по т.д.№ 761/2008 год. на І-во т.о. на ВКС, № 89/17.07.2009 год., по т.д.№ 523/2008 год.;
4. по въпрос № 6 и № 7– решение от 02.05.2006 год., по т.д.№ 637/2005 год. на ІІ т.о. на ВКС;
Ответната по касационна жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.3 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни съображения срещу основателността на въведените предпоставки – основна и допълнителна.
Алтернативно е изразено и несъгласие с касационните основания, на които касаторът се позовава.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано наличието на договорно неизпълнение от страна на ЕТ П., в качеството му на купувач по сключената на 13.04.2000 год. приватизационна продажба на обособена част от [фирма] и анекс № 1 към него, на поетото задължение по програмата за трудова заетост за 2006 год., изразяващо се в поддържане на 45 бр. средносписъчен състав на персонала на обект „Т. К.-БЛ.14”, представляващ недвижим имот, състоящ се от пет едноетажни магазина, със застроена площ от 509.34 кв.м., находящ се в[населено място] между бл.14 и бл.15 на бул.”Ц. шосе”.
Позовавайки се на специалните функции и цели на приватизационната продажба Софийски апелативен съд е счел, че за изпълнение на конкретното задължение на ответника, като страна по приватизационната сделка е правно ирелевантно наличието на осигурени работни места на други търговски обекти на последния, щом процесния обект, предмет на приватизационната продажба безспорно предаден в готовност на купувача, не е използван по начин и цел, посочени в договора и произтичащи от правната му същност и предназначение, а е отдаван под наем на трети лица, както и инцидентно извършвани от отделни работници С., щом те не са били изпълнявани въз основа на възникнало конкретно трудово правоотношение за заемана на този обект длъжност.
При обосноваване на крайния си правен извод, че в случая са налице предпоставките на закона за ангажиране договорната отговорност на ЕТ П. по реда на чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД въззивният съд е взел предвид и анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства, като поради съществено вътрешно противоречие в показанията на разпитаните св.М. и К., работници в предприятието на ответника, не е кредитирал същите.
Следователно от решаващите мотиви на обжалваното решение се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси на материалното право, касаещи съдържанието, начина на отчитане на заетите в предприятието на купувача по приватизационна сделка лица, при поето от последния задължение за осигуряване на конкретен брой средносписъчен състав на персонала по програмата за трудова заетост и условията при които то е обективно изпълнимо, както и на процесуално право, свързани с доказателствените средства за установяване изпълнението на програмата за трудова заетост, за преценката и възприемане на заключението на изслушаната експертиза и правомощията на въззивната инстанция като съд по съществото на спора са от значение за крайния правен резултат по делото, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и главната предпоставка за допускане на касационното обжалване в случая е доказана.
Обстоятелството, обаче, че по отношение на част от същите – за съдържанието и начина на отчитане изпълнението на програмата за трудова заетост, служебно известното на настоящия съдебен състав противоречие в практиката на съдилищата е преодоляно с постановеното от ВКС,ТК по реда на чл.290 решение № 114/2010 год. по т.д.№ 982 /2009 год. на ІІ т.о., изключва наличието на визирания критерий за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно в случая касационното обжалване следва да бъде допуснато единствено по отношение на поставения материалноправен въпрос за условията, при които изпълнението на програмата за трудова заетост по сключена приватизационна продажба следва да се счита обективно невъзможно, като поради липса на обобщена съдебна практика по същия, приложимо се явява основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до критериите за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, то позоваването на същия от страна на жалбоподателя по отношение на поставения процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд, е неоснователно.
Именно в съгласие с дадените в ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год. задължителни за съдилищата в страната разяснения, че дейността на въззивния съд е винаги решаваща, за разлика от правомощията на контролно- отменителната втора инстанция, регламентирани в ГПК/ отм., до изм. в ДВ бр.124/97 год./ Софийски апелативен съд, анализирайки, както ангажираните пред СГС доказателства, така и събрания във въззивното производство доказателствен материал е направил и свои собствени фактически и правни изводи за длъжниковото неизпълнение, обусловило основателността на претендираната неустойка, поради което осъществените от него процесуални действия по съществото на спора са в пълно съгласие с приетото в т.19 на ТР №1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът за правилността на преценката на събраните доказателства и обосноваността на изградените въз основа на нея правни и фактически изводи, но като, неотносим към предпоставките за допускане на касационното обжалване, същият не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
По отношение на останалите процесуалноправни въпроси при отсъствие на доказано противоречие в практиката на съдилищата, което да е обективирано в цитираните съдебни актове, селективният критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не е налице, а това изключва въз основа на същите да бъде допуснат искания достъп до касационен контрол.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 92 от 10.02.2010 год., по т.д.№ 686/2009 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 5 827лв./ пет хиляди осемстотин и двадесет лева/, съгласно чл.18, ал.2.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в рамките на същия срок представи по делото и съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично до страната- жалбоподател, че при неизпълнение на дадените и указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената допълнителна д.т. делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: