О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 24.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.02. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 716 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Министерство на земеделието и храните, София, чрез юрисконсулт М. П., с вх.№25385/08.04.2010 на С. градски съд, срещу решение от 26.02.2010 год. по гр.д.№3966/2009 год. на С. градски съд, ВО, 2-Б състав, с което е оставено в сила решение от 30.04.2008 год. по гр.д.№7988/2006 год. на С. районен съд, ГК, 64 състав, с което е уважен предявеният от „[фирма],[населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 4 441 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска, представляваща неизплатено възнаграждение за извършване на дейностите по Договор №П-28.3 от 15.07.1997 год., сключен между праводателя на ищеца [фирма] и касатора, тогава с наименование Министерство на земеделието. Въззивният съд е възприел изводите на С. районен съд, че с постановените решения по предходните дела, с които е уважен частично предявеният на същото основание иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за неизплатеното от Министерството възнаграждение за същите изпълнени от ищеца дейности на основание същия сключен между тях договор, е формирана сила на пресъдено нещо по правопораждащите факти на спорното право, както и по основанието, на което е предявен искът. С. градски съд е възприел и изводите на районния съд за основателността на иска за дължимото възнаграждение в частта за разликата между размера на първоначално уважения като частичен иск за 10100 лв. и пълният му размер от 14 541.26 лв. Прието е, че по отношение на правопораждащите факти на спорното право- извършване от ищеца/ р.п. неговия праводател/ на договорените дейности и одобряването им, приемането им от възложителя по съответния ред по смисъла на чл.266, ал.1 ЗЗД, е формирана сила на пресъдено нещо, поради което не следва да се обсъждат правоизключващите възражения на касатора- ответник, че на ищцовото дружество не са възлагани дейности по смисъла на чл.2 от Договора от 1997 година и че то не е извършвало дейности по протокол №20М от 01.06.2001 год. и по протокол №3-0 от 01.06.2001 год. на Поземлената комисия[населено място].
Касаторът Министерство на земеделието и храните твърди, че обжалваното решение е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. За съществени нарушения на съдопроизводствените правила сочи тези на чл.220, ал.1 и чл.224 ГПК, отм., защото подържа, че неправилно е прието, че решението по частичния иск има сила на пресъдено нещо за останалата част от вземането, както и че с такава сила се ползват правопораждащите факти на вземането. Подържа, че неправилно съдът се е позовал на задължителното зачитане на силата на пресъдено нещо, тъй като формираната такава не е по преюдициално правоотношение. Навежда доводи, че не са обсъдени правоизключващите му възраженията относно вида извършени работи, техния обем и начина на определяне на стойността им. Позовава се и на нарушение на материалния закон- в случая възложените дейности не са такива по чл.26 ППЗСПЗЗ, свързани с възможността за преработване на плана за земеразделяне и на одобрената карта на съществуващите в стари реални граници земеделски земи, а е приложим чл.19 ППЗСПЗЗ, за определяне коефициента, с помощта на който да се установи размерът на подлежащите на възстновяване земи. Като основание за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Формулира като значими за изхода на делото следните въпроси: 1/ Решението по частичния иск формира ли сила на пресъдено нещо и за останалата част на вземането; 2/Ползват ли се със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти по частичния иск като общи факти и по иска за останалата част от вземането; 3/Формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск, преклудира ли правоизключващите възражения на ответника по спорното право, претедирано в пълния му размер в отделно производство. Подържа, че разрешението на тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото-т.е налице е и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Формулира и материалноправния въпрос за начина на изчисляване на дължимото възнаграждение- чл.26 ППЗСПЗ ли е нормативната предпоставка за това или следва да бъде съобразен чл.19 ППЗСПЗЗ и как въз основа на какви актове да бъдат изчислявани извършените работи, като за този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради съществуваща противоречива съдебна практика.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол само по поставените процесуалноправни въпроси. Формулираният материалноправен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация, защото касае правилността на приложените правни норми към конкретни правоотношения. Доводите за неправилност на обжалваното решение, поради твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.1 ГПК, които същевременно не представляват и основания за достъп до касация. Последните са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към чл.281 ГПК. Освен това този материалноправен въпрос е и недопустим, защото се навежда за първи път в касационното производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.02.2010 год. по гр.д.№3966/2009 год. на С. градски съд, ВО, 2-Б състав, в частта, с която е оставено в сила решение от 30.04.2008 год. по гр.д.№7988/2006 год. на С. районен съд, ГК, 64 състав в осъдителната му част по поставените процесуалноправни въпроси.
Не допуска касационно обжалване на същото решение по поставения материалноправен въпрос за начина на изчисляване на дължимото възнаграждение- чл.26 ППЗСПЗ ли е нормативната предпоставка за това или следва да бъде съобразен чл.19 ППЗСПЗЗ и как въз основа на какви актове да бъдат изчислявани извършените работи.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 88.82 лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: