Върховен касационен съд Стр. 2
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№113
С., 27.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Костова. т.д. № 2481 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Л. Т., С. Д. Т и Л. С. Т чрез адвокат С. К. срещу решение № 1457/11.07.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданска колегия, четвърти състав по гр.д. № 2247/2016 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което е уважен иск срещу касаторите по чл.135 ЗЗД, предявен от „П. Б. //“ ЕАД.
Касаторите поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба: „П. Б. /“ ЕАД оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС по предявения иск по чл.135 ЗЗД на „П. Б. //“ ЕАД срещу настоящите касатори САС е приел, че банката ищец е кредитор на ответницата И. Т. в качеството й на ЕТ, съпругът й С. Т е солидарен длъжник по договори за кредит в периода 2008 г. – 2010 г., банката кредитор се е снабдила по реда на заповедно производство със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове срещу длъжниците, поради обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми, поради преустановяване на плащанията. Не е спорно, че срещу длъжниците е образувано принудително изпълнение, като на публична продан са изнесени ипотекираните от длъжниците в полза на банката недвижими имоти. Установено е също, че на 22.05.2012 г. длъжниците С. Т и И. Т. са продали на сина си Л. Т недвижим имот – ателие в [населено място], а на 13.08.2013 г. /след предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, но преди вписване на исковата молба/ Л. Т е продал същия имот на Б. В.. По оплакванията във въззивната жалба, възприемайки изводите на СГС, САС е приел: 1. Обстоятелството, че след извършване на сделката между ответниците длъжници и техния син, имотът е бил прехвърлен на трето добросъвестно лице – Б. В., не може да обоснове неоснователност на отменителния иск. По неговата допустимост САС се е произнесъл с определение от 09.12.2014 г. по ч.гр.д. № 4526/2014 г. след първоначалното прекратяване на делото от СГС. Все според САС дали имотът може или не може да бъде върнат в патримониума на длъжника не е предмет на настоящото дело, доколкото последващият купувач не е страна в настоящото производство. Кредиторът е този, който ще прецени по какъв начин ще реализира правата си в бъдеще спрямо страните по договора за продажба от 13.08.2013 г. 2. Отказът на СГС да допусне свидетел за установяване добросъвестността на последващия приобретател не е нарушение на процесуалните правила, тъй като срещу Б. В. и сключения между него и Л. Тюроленгов договор за продажба не е предявен иск за обявяването му за относително недействителен. 3. Неоснователно е и оплакването, свързано с необоснования, според въззивниците, сега касатори, извод на СГС, че не е приел възражението за липса на знание у длъжниците с оглед на данните, че същите притежават достатъчно имущество, с което кредиторът би се удовлетворил. Според САС е налице намаляване на имуществото на главния и солидарния длъжници с разпоредителната сделка, а съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори – законът не прави изключение, ако част от имуществото е било ипотекирано в полза на конкретен кредитор. Посочено е още, че знанието за увреждане се предполага, когато лицето, придобило имота е низходящ на длъжника, какъвто е настоящият случай.
Като взе предвид формулираните в т.1–5 от изложението към касационната жалба въпроси, настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Налице ли е правен интерес от предявяването на П. иск срещу длъжника и неговия съконтрахент, когато последният е прехвърлил имота на трето лице преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността на сделката? Разрешението на този въпрос е във връзка с преценката за допустимостта на въззивното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК, касаторите следва да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 247.70 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1457/11.07.2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав по гр.д. № 2247/2016 г.
УКАЗВА на касаторите – И. Л. Т., С. Д. Т и Л. С. Тв да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 247.70 лв. /двеста четиридесет и седем лева и 70 ст./ в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението. При невнасяне на държавната такса по сметка на ВКС в посочения срок и представяне на платежния документ, производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касаторите.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.