2
решение по гр.д.№ 5994 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
София 30.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5994 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. С. и Д. Б. К. срещу решение № 77 от 08.05.2015 г. по в.гр.д.№ 305 от 2014 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 167 от 25.09.2013 г. по гр.д.№ 756 от 2012 г. на Дуловския районен съд за допускане на делба на два земеделски имота, останали в наследство на Я. К. Атанасова- Г., починала на 22.08.1982 г.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В писмени отговори от 21.08.2015 г. и от 27.01.2016 г. и в писмено становище от 10.05.2016 г. ответниците Ж. П. С. и Я. П. Х. оспорват жалбата. Молят решението на Силистренския окръжен съд да бъде оставено в сила и да им се присъдят направените по делото разноски.
Останалите ответници Й. П. Т., М. Г. И., И. Р. К., Г. П. Г., Р. П. В., Я. И. Г., Н. И. К., Ж. И. Т., Тръна А. Т., Н. В. Т. и Д. В. Т. не вземат становище по жалбата.
С определение № 573 от 23.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 5993 от 2015 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. за общо разглеждане с настоящото производство е съединено частното гражданско дело, образувано по частна жалба на Ж. П. С. и Я. П. Х. срещу определение № 274 от 29.09.2015 г. по в.гр.д.№ 305 от 2014 г. на Силистренския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо г.о. приема за установено следното:
I. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на М. Б. С. и Д. Б. К. срещу решение № 77 от 08.05.2015 г. по в.гр.д.№ 305 от 2014 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение: С определение № 148 от 10.03.2016 г. касационното обжалване на това решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: необходимо ли е страната по делото, която твърди, че е наследник на едно лице, при установено унищожаване на акта за раждане на нейния пряк наследодател, изрично да се позове на ползването от званието на законно дете по смисъла на чл.54 от Закона за лицата от 1907 г. или съдът при решаване на спора относно произхода на прекия наследодател на тази страна по делото може служебно да установи това.
По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: Когато в производството по делба своевременно е заявен преюдициален спор за произход по чл.343 ГПК, делбеният съд е длъжен да разгледа и се произнесе по този спор. Ако част от съделителите са представили удостоверение за наследници, а друга част от съделителите са оспорили посочения в това удостоверение произход на едно лице от наследодателя, съдът следва да укаже на страните да представят доказателства относно оспорения произход. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът следва да се произнесе не само дали съответното лице е рождено дете на наследодателя, но и дали е било припознато или осиновено от него по предвидения в закона ред и дали същото се е ползвало от званието на законно дете по смисъла на чл.54 и чл.55 от Закона за лицата от 1907 г. /отм.1949 г./.
Предвид отговора на поставения въпрос неправилно е и като такова следва да бъде отменено въззивното решение, в което е прието, че тъй като ищците не са се позовали на чл.54 и чл.55 от Закона за лицата от 1907 г. /отм./, не може да бъде правен анализ и извод относно това дали са налице предпоставките за установяване на произхода на Б. Д. К. от съпруга на наследодателката Я. Г.- Д. К. Г. чрез ползване от званието на законно дете.
Тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК след отмяна на въззивното решение настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
Съдът е сезиран с иск за делба на земеделски земи, останали в наследството на Я. К. Атанасова- Г.. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Видно от решение на Поземлена комисия- [населено място] № 26 от 30.11.1999 г. и скици № К02718 и № К02719 от 18.10.2012 г., на наследниците на Я. К. Атанасова е възстановено правото на собственост върху два земеделски имота: 1. нива с площ от 35 дка /27,500 дка трета категория и 7,500 дка четвърта категория/ в землището на [населено място], общ.Д., м.“Летище“, представляваща имот № 007016 по плана за земеразделяне и 2. Нива с площ от 20 дка, трета категория, находяща се в землището на [населено място], общ.Д., м.“Р.“, представляваща имот № 010039 по плана за земеразделяне.
От удостоверение за наследници № 4 от 10.01.2012 г., издадено от Кметство [населено място], се установява, че Я. К. Атанасова- Г. е починала на 22.08.1982 г. и е оставила за свои наследници: съпруга си Д. К. Г. и петте си деца- Г. К. Т., И. К. Т., П. К. С., Велико К. Т. и Б. Д. К..
Видно от удостоверения за наследници № 26 от 29.09.2012 г., № 98 от 11.12.2002 г. и № 34 от 19.01.2015 г., съпругът на Я. Г.- Д. К. Г. е починал на 21.02.1984 г. и е оставил за свой единствен наследник сина си Б. Д. К..
Синът на Я. Г.- Г. К. Т. е починал на 28.07.1989 г. и е оставил за наследници съпругата си Й. П. Т. и двете си деца М. Г. И. и П. Г. К.. Последният е починал на 07.07.2002 г. и е оставил за наследници съпругата си И. Р. К. и двете си деца Г. П. Г. и Р. П. В.. Това се установява от представеното по делото удостоверение за наследници изх.№ 106 от 10.09.2012 г.
Синът на Я. Г.- И. К. Т. е починал на 29.07.2002 г. и е оставил за наследници съпругата си Е. И. Т., починала на 16.09.2002 г. и трите си деца Я. И. Г., Н. И. К. и Ж. И. Т.. Това се установява от удостоверение за наследници изх.№ 3088 от 28.09.2012 г.
Синът на Я. Г.- П. К. С. е починал на 22.09.1996 г. и е оставил за наследници дъщеря си Я. П. Х. и сина си Ж. П. С.. Това се установява от удостоверение за наследници изх.№ 215 от 29.09.2012 г.
Синът на Я. Г.- Велико К. Т. е починал на 08.03.2007 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Тръна А. Т. и двете си деца Н. В. Т. и Д. В. Т.. Това се установява от удостоверение за наследници № 000048 от 09.01.2012 г.
Синът на Я. Г. и Д. Г.- Б. Д. К. е починал на 24.12.2004 г. и е оставил за наследници двете си деца Д. Б. К. и М. Б. С.. Това се установява от удостоверение за наследници изх.№ 311 от 17.10.2012 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че наследниците на Я. К. Атанасова- Г. са съсобственици на процесните две ниви. Поради това делбата на тези ниви следва да бъде допусната съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството при квоти: по 1/6 ид.ч. за наследниците на петимата синове на Я. Г. и още една 1/6 ид.ч. за наследниците на съпруга на Я. Г.- Д. К. Г.. Или делбата следва да бъде допусната при следните квоти:
– по 1/18 ид.ч. /или по 18/324 ид.ч./ за съпругата и дъщерята на сина Г. К. Т.- Й. П. Т. и М. Г. И.,
– по 1/54 ид.ч. /или по 6/324 ид.ч./ за съпругата и децата на починалия син на Г. К. Т.- П. Г. К.- И. Р. К., Г. П. Г. и Р. П. В.,
– по 1/18 ид.ч. /или по 18/324 ид.ч./ за всеки от наследниците на сина И. К. Т.- Я. И. Г., Н. И. К. и Ж. И. Т.,
– по 1/12 ид.ч. /или по 27/324 ид.ч./ за всеки от наследниците на сина П. К. С.-Я. П. Х. и Ж. П. С.,
– по 1/18 ид.ч. /или по 18/324 ид.ч./ за всеки от наследниците на сина Велико К. Т.- Тръна А. Т., Н. В. Т. и Д. В. Т.,
– по 1/6 ид.ч. /или по 54/324 ид.ч./ за наследниците на съпруга Д. К. Г. и сина Б. Д. К.- Д. Б. К. и М. Б. С..
Неоснователно е направеното в отговора на исковата молба възражение на ответниците Я. П. Х. и Ж. П. С., че Д. К. Г. не е наследник на Я. Г., тъй като двамата не са били законни съпрузи. Предвид представеното пред въззивния съд удостоверение № 084 от 11.10.2013 г. от Кметство [населено място], общ.Д., че регистрите по гражданско състояние /за граждански брак/ са изгорели при пожар през есента на 1957 г. и поради това не може да се издаде удостоверение- дубликат на удостоверение за граждански брак на Д. К. Г., с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 ГПК за доказване на обстоятелството, че Д. К. Г. е наследник на Я. Г. като неин преживял съпруг са допустим не само други писмени доказателства, но и свидетелски показания. В случая по делото е представено друго писмено доказателство /извлечение от т.нар.семеен регистър- регистър, съставян по образец, определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините от 1935 г./, от което се установява, че Д. К. Г. и Я. К. Г. са сключили брак на 06.03.1950 г., с акт за женитба № 10 от 06.03.1950 г. Както е прието в решението на ВКС при първото разглеждане на делото пред касационния съд /решение № 240 от 28.10.2014 г. по гр.д.№ 2926 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./, когато регистрите за гражданско състояние са унищожени не по вина на страната, допустимо е съдът да приеме брака за сключен само според вписването в регистрите, съставени по реда на Правилника за водене на регистрите на населението на общините от 1935 г., стига тези регистри да съдържат описание на акта за гражданско състояние.
Неоснователно е и възражението, че Д. К. Г. не е наследник на процесните земеделски земи, тъй като е „последващ съпруг“ на наследодателката Я. Г. по смисъла на чл.9а от Закона за наследството. Както бе разяснено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по гр.д.№ 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС, „последващ съпруг“ по смисъла на чл.9а ЗН не е вторият съпруг на бившия собственик, а съпругът, който е сключил брак с бившия собственик след одържавяването на имотите му и чийто брак е прекратен поради смърт преди възстановяването на собствеността и от който съпрузите нямат родени деца. В случая, бракът между Я. Г. и Д. Г. е сключен преди включването на процесните земеделски земи в ТКЗС: видно от представеното извлечение от семейните регистри, бракът е сключен на 06.03.1950 г., а ТКЗС- [населено място] е било образувано през 1959 г.- обстоятелство, което е безспорно установено по делото. Само на това основание Д. Г. не е „последващ съпруг“ на Я. Г. по смисъла на това понятие в чл.9а ЗН, поради което е неин наследник като преживял съпруг на основание чл.9, ал.1 ЗН.
Неоснователно е и възражението на ответниците Я. П. Х. и Ж. П. С., че най-малкият син на Я. Г.- Б. Д. К.- не е син и съответно не е наследник на съпруга й Д. К. Г.. Действително, по делото е безспорно установено, че Б. Д. К. е [дата на раждане] , преди сключването на гражданския брак между майка му Я. К. Г. и Д. К. Г. на 06.03.1950 г. От удостоверение от кметство в [населено място] се установява, че липсва акт за раждане на Б. Д. К., тъй като регистрите за гражданско състояние на това населено място са изгорели при пожар. Именно в тази хипотеза приложение може да намерят чл.54 и чл.55 от Закона за лицата /отм./, според които в отсъствие на акт за раждане, доказването на законното произхождение на едно лице се извършва чрез доказване непрекъснатото ползване от званието на законно дете. Ползването на това звание произтича от редица събития, които в своята съвкупност са годни да установят отношения на произхождение и родство между едно лице и семейството, към което то казва, че принадлежи. Съгласно чл.55 от Закона за лицата /отм./ главните от тези събития са: лицето да е носило всякога името на бащата, на когото то казва, че принадлежи, бащата да го е имал като свое дете и в това качество да се е грижел за неговото издържане, възпитание и настаняване, да е били припознато постоянно за такова от обществото или да е било припознато в това качество от семейството.
В конкретния случая, в регистъра по образец, определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините от 1935 г., е налице отбелязване, извършено от държавен служител по предвидения в закона ред, че Б. Д. К. е носел името на Д. К. Г., че е негов рожден син /за разлика от сина на Я. Г. от първия й брак Велико К. Т., който е записан като заварен син/ и живее в едно домакинство с него и съпругата му Я. Г.. Тоест, пред съответния държавен служител, изготвящ регистрите на населението, е било извършено позоваване на званието на законно дете по смисъла на чл.55 от Закона за лицата от 1907 г. /отм./, от който момент следва да се счита, че произходът на Б. Д. К. от Д. К. Г. е установен.
Извън изложеното следва да се отбележи, че съделителите- наследници на синовете на Я. Г. от първия й брак- нямат правен интерес да оспорват произхода на Б. Д. К. от Д. К. Г., тъй като това оспорване не би имало за последица уголемяване на техния дял от наследството на Я. Г.. При безспорно установеното обстоятелство, че Д. Г. е бил съпруг на Я. Г., че не е неин „последващ съпруг“ по смисъла на чл.9а ЗН и че е починал след нея, тоест, че е неин наследник /обстоятелство, прието за безспорно установено още при първото разглеждане на делото от ВКС в решение № 240 от 28.10.2014 г. по гр.д.№ 2926 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ и че останалите съделители не са наследници на съпруга Д. Г. /тъй като те са наследници на четирите деца на Я. Г. от първия й брак/, делът на Д. Г. от наследството на Я. Г. в никакъв случай не се наследява от тези съделители: ако Б. Д. К. не е наследник на Д. К. Г., при липса на други наследници, на основание чл.11 ЗН неговият дял следва да бъде получен от държавата или от общината в зависимост от вещите, които се наследяват.
II. ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА на Ж. П. С. и Я. П. Х. срещу определение № 274 от 29.09.2015 г. по в.гр.д.№ 305 от 2014 г. на Силистренския районен съд, с което е оставена без уважение молбата им за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Тази частна жалба е неоснователна поради следното: Производството е в първата фаза на делбата и приключва с решение за допускане на тази делба. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.355 ГПК към настоящия момент разноски по делото не следва да бъдат присъждани. Направените разноски следва да бъдат присъдени с решението по извършване на делбата съобразно стойността на дяловете на всеки от съделителите, а ако има присъединени искове- разноските следва да бъдат разпределени съобразно чл.78 ГПК. В първата фаза на делбата ответниците по жалбите биха могли да претендират направените разноски във връзка със защитата си срещу въззивното и касационно обжалване на решението по допускане на делбата, ако въззивната и касационната жалба са били оставени без уважение. В настоящия случай, при който касационната жалба по същество е уважена, такива разноски не се дължат на ответниците по жалбата.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 77 от 08.05.2015 г. по в.гр.д.№ 305 от 2014 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение относно квотите, при които е допусната делбата И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ квоти на съделителите както следва:
– 18/324 ид.ч. за Й. П. Т.,
– 18/324 ид.ч. за М. Г. И.,
– 6/324 ид.ч. за И. Р. К.,
– 6/324 ид.ч. за Г. П. Г.,
– 6/324 ид.ч. за Р. П. В.,
– 18/324 ид.ч. за Я. И. Г.,
– 18/324 ид.ч. за Н. И. К.,
– 18/324 ид.ч. за Ж. И. Т.,
– 27/324 ид.ч. за Я. П. Х.,
– 27/324 ид.ч. за Ж. П. С.,
– 18/324 ид.ч. за Тръна А. Т.,
– 18/324 ид.ч. за Н. В. Т.,
– 18/324 ид.ч. за Д. В. Т.,
– 54/324 ид.ч. за Д. Б. К. и
– 54/324 ид.ч. за М. Б. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ж. П. С. и Я. П. Х. срещу определение № 274 от 29.09.2015 г. по в.гр.д.№ 305 от 2014 г. на Силистренския районен съд, с което е оставена без уважение молбата им за допълване на решение № 77 от 08.05.2015 г. по в.гр.д.№ 305 от 2014 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение в частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.