Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
София, 06.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 52/2008 година по описа на Второ гражданско отделение
Производството е по §2 ал.3 ПЗР ГПК във връзка с чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./.
П. И. М. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, брачна колегия № 234 от 03.07.2007г. по гр.д. № 218/2007г. по допускане на развода само в частта, в която е постановено за в бъдеще да носи предбрачното си фамилно име – С.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не оспорва жалбата, изразява становище , че са налице предпоставките бившата му съпруга да продължи да носи неговото фамилно име и дава съгласие затова.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение като провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и прецени доводите в касационната жалба намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, брачна колегия, 84 състав по гр.д. № 1113/2006г. и е решил делото по същество като е прекратил брака между Д. Н. М. и П. И. М. поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на мъжа. Съдът не е уважил искането на жената да запази брачната си фамилия по съображение, че съпругът не е дал съгласие затова.
Решението в тази част е незаконосъобразно.
Последица от прекратяването на барака е изгубване на фамилното име на съпруга, когато той е приел или добавил фамилното име на другия съпруг. СК обаче предвижда две възможности тези последици да не настъпят. Първата хипотеза е уредена в чл.103 ал.1 СК и тя се свързва със съгласие на съпрузите да не се променя фамилното име. В ал.2 на чл.103 СК е предвидено изключение по обективен критерий – когато единият съпруг е станал известен с името на другия. Очевидно е, че в разглеждания случай е налице втората хипотеза. От факта, че бракът между страните е продължил 28 години е несъмнено, че на това име са издадени всичките й документи, съпругата е известна с фамилията М. , тъй като едва ли мнозина знаят или могат да си спомнят предишната й фамилия. Налице е признание на този факт с представената по делото декларация на съпруга и изрично дадено от него съгласие, с оглед на което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.103 СК и обжалваното решение следва да се отмени на основание чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ и се постанови друго, с което да се уважи искането на П. И. М. да продължи да носи брачната си фамилия.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд, брачна колегия № 234 от 03.07.2007г. по гр.д. № 218/2007г., с което е постановено след прекратяване на брака жената да носи предбрачната си фамилия С. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
След прекратяване на брака между Д. Н. М. и П. И. М. , сключен на 12.08.1979г. жената да носи брачното си фамилно име МАРИНОВА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: