Решение №113 от 9.10.2019 по гр. дело №2256/2256 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

София, 09.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Ина Андонова
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 2256/2019г.

Производството е по чл.307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на В. Н. Н., [населено място], [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 716/09.05.2017 г. по гр. д. № 476/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 151/13.01.2017 г. по гр. д. № 659/2016 г. по описа на Варненски районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от молителя против К. М. Д. иск за делба на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], [община], с площ 380 кв. м., съставляващо УПИ ****-**** в кв. 51 по плана на [населено място], при граници: път; УПИ ****-****; УПИ ****-****; УПИ ****-**** и УПИ ****-****, ведно с построената в УПИ ****-****, кв. 51 жилищна сграда съгласно разрешение за строеж № 110/14.07.2005 г., издадено от [община], при равни квоти на основание чл. 69 ЗН.
Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, се е снабдил с нови писмени доказателства, от съществено значение за изхода на делото, които не са били известни при решаването му, а именно: заявление за одобряване на инвестиционни проекти с вх. № АБ-94-А/159/10.06.2005 г., обяснителна записка от 30.05.2005 г., издадена от [община], инвестиционен проект от 2005 г. за жилищна сграда в УПИ ****-**** в кв. 51 по плана на [населено място], снимки на имота, нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 196/26.04.2004 г., нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № 77/21.11.2000 г., нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №190/22.04.2004 г., разрешеие за строеж № 110/14.07.2005 г. на главния архитект на [община]. Като друго основание за отмяна на влязлото в сила решение молителят посочва, че къщата в процесния имот, построена от майка му, е наследствена и следва да се раздели на равни части, тъй като документите и парите за построяването й са на майка му; въпросната къща не е узаконена и без подаване на документи от двамата наследници – молителят и неговата сестра – К. Д., не може да се пусне в експлоатация.
Ответникът по молбата К. М. Д., [населено място], [община], област В., оспорва същата като неоснователна в писмено становище. Излага съображения, че представените с молбата за отмяна нотариални актове са общодостъпни в Служба по вписванията по местонахождението на имота, а разрешението за строеж – в общинската администрация, при което наследникът е могъл, установявайки качеството си на такъв, да получи своевременно препис от тях. Документите не са били представени по делбеното дело единствено защото молителят не е положил необходимите усилия, за да ги издири и представи своевременно. Същите са били налични и са могли да бъдат получени при полагане на дължимата грижа. Собствеността на сградата е била предмет на изследване в производството и наличието на строителното разрешение няма значение за изводите по приключилия правен спор. Нотариалният акт № 190/22.04.2004 г. установява правото на собственост на общата на страните наследодателка по отношение на друг, различен от процесния имот. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното :
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Приложените към молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Разрешение за строеж № 110/15.07.2005г. е представено и прието по делото при разглеждането му от инстанциите по съществото на спора. Останалите писмени доказателства – инвестиционни проекти с вх. № АБ-94-А/159/10.06.2005 г., обяснителна записка от 30.05.2005 г., издадена от [община], инвестиционен проект от 2005 г. за жилищна сграда в УПИ Х-320 в кв. 51 по плана на [населено място], нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 196/26.04.2004 г., нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № 77/21.11.2000 г., нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №190/22.04.2004 г. не са нови по смисъла на цитираната разпоредба. Новите обстоятелства, респ.новоткритите юридически или доказателствени факти трябва да са такива, че да са в състояние да променят решаващите фактически изводи, на които се основава атакуваното решение.За да обоснове отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК представеният документ, трябва да притежава формална или материална доказателствена сила, въз основа на която да се формира фактическа констатация за релевантни за делото обстоятелства. В случая посочените документи не могат да се преценят като нови доказателства, които да рефлектират върху изводите в атакуваното решение, че с нотариален акт № 184/2006г. наследодателката на страните А. Д. се е разпоредила с процесните делбени имоти в полза на ответницата по заведения от настоящия молител иск за съдебна делба, поради което липсва съсобственост между страните. Обстоятелството, че постройките не са изброени в нотариалния акт /след като се прехвърля дворното място, без да са изрично изключени те/, не води до извод, че те са останали в наследството. Ето защо приложените доказателства не могат да се преценят като относими и рефлектиращи върху решаващите изводи за това, че имотът не е сънаследствен. Освен това няма данни по делото молителят да не е могъл да се снабди с тези доказателства при проявена грижа за защита на интересите си в процеса и да ги представи пред инстанциите по същество. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане. То е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК като макар да е самостоятелно съдебно производство, не е съдебна инстанция на исковия процес.
С оглед изхода на производството и приложения договор за правна защита, на ответника по молбата следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лева – възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Н. Н., [населено място], [община], за отмяна на влязло в сила решение № 716/09.05.2017 г. по гр. д. № 476/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Н. Н., [населено място], [община], да заплати на К. М. Д., [населено място], [община], разноски в размер на 300 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top