ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1130
София, 29. октомври 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 217 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Варненския окръжен съд от 10.11.2011 г. по гр.д. № 604/2011, с което по реда на чл. 294 ГПК е уважен частично предявеният иск за обезщетение по чл. 59 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], В., представляван от юрк. Д. Д., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността съществуващи към 16.07.1999 г. енергийни обекти да бъдат притежавани в собственост и прехвърляни с договор между частни лица и значението на изискванията обектите да служат за задоволяване само на собствени нужди на кооперативните и обществените организации и наличието на разрешение от А. „Е.”, за възможността изградени след тази дата енергийни обекти да бъдат прехвърляни не на лицензирано енергийно предприятие, както и за правото на енергийното предприятие да ползва такива обекти, които се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата ПК „С. К.”, Д. Ч. я оспорва, като счита, че в касационната жалба не е посочено значението на повдигнатите правни въпроси за уеднаквяване на съдебната практика и развитието на правото, както и че въззивното решение е по същество правилно, тъй като са спазени указанията на касационната инстанция при връщането на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният трафопост е изграден от заличеното Т. „К. д.”, Д. Ч. за електрозахранване на основната сграда – плодохранилище и е закупен от ищеца на 21.09.1999 г. заедно с принадлежащата му земя като реална част от стопанския двор на Т.. Собствеността на ответника върху съоръженията в трафопоста не се оспорва, но доколкото не е изплатил на собственика на земята и сградата надлежното обезщетение за сервитутните права, той дължи обезщетение за ползването им без основание през процесния период.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси (с изключение на предпоследния) обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 10.11.2011 г. по гр.д. № 604/2011.
Указва на касатора Е. Б. М.” АД, В. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчването на препис от определението да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 261,18 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.