3
гр. д. № 482/09 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1133
София, 16.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 482 /2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. Р. Р. срещу решение от 19.11.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционото в частта, с която апартамент, намиращ се в сградата с административен адрес ул. “Шейново” № 8, в гр. София е изнесен на публична продан и е постановено друго, с което този имот е поставен в дял на М. Р. Р. и В. И. Р., като същите са осъдени да заплатят за уравнение на дяловете на М. Н. Х. по 45200 лв. Касационният довод е за неправилно определяне пазарната стойност на имота, за допуснати процесуални нарушения при приемане на експертизата на вещото лице, поради това, че на страната не е дадена възможност да се запознае със заключението и при несъгласие да го оспори. Вторият довод е за незаконосъобразно разрешаване на материалноправния въпрос за началния момент на задължението за заплащане на лихва. Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на тази по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
ВКС, състав на І г. о., като обсъди доказателствата съобразно наведеното основание за допускане касационна проверка, намери следното:
С решението съдът е прекратил съсобствеността между страните по делото по отношение на допуснатия до делба имот, представляващ апартамент в партерния етаж в сградата построена в УПИ Х. в кв. 549 по плана на гр. София в сила към 1961 г. Приел е за безспорно установено, че са налице условията по чл. 288, ал. 3 ГПК за възлагане на имота в дял на ответниците по иска М. Р. и В. Р.. За тях е установено,че са живяли в имота при откриване на наследството останало от баща им И. Р., син на наследодателя Н. Р., починал 2977 г. и В. Р., починала 1992 г. Пазарната стойност на имота е определена с приета техническа експертиза, допусната от въззивния съд, която е била депозирана по делото на 28.10.09 г. и приета в проведеното на 5.11.09 г. съдебно заседание. На 2.11. 09 г. касаторката е подала молба с искане за определяне на друго вещото лице за изпълнение на допусната експертиза поради това, че назначеното е взело участие в предходна тричленна експертиза. На 4.11.2009 г. касаторката е подала молба до съда с искане за отлагане на делото поради заболяване с диагноза първична хипертонична криза. Съдът е намерил искането за определяне на друго вещо лице за неоснователно, поради липса на предпоставките установени в ГПК за отвод на експерт. За неоснователно е намерено и искането за отлагане на делото, по съображения, че в представения болничен лист не са се съдържали данни за работоспособността на лицето и възможността му да се яви в съдебно заседание, съгласно изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза за работоспособност.
С решението е осъдил касаторките да заплатят за уравнение на делът на съделителката Х. по 45 000 лв. всяка, както и законната лихва върху тези суми считана от 02.05.2000 г. – датата на предявяване на иска за делба.
Разрешените от съда процесуални въпроси за отвод на вещото лице и искането за отлагане на делото, са взети при правилно прилагане на закона. Касаторката е узнала за заключението на 2.11.09 г. и е разполагала с възможност да оспори същото, ако е считала, че оценката на имота е определена неправилно. Вместо това тя е поискала само да се освободи вещото лице от изпълнението на задачата. Основанията за отвод на вещо лице са изчерпателно изброени в закона. Участието на вещото лице в допусната тричленна експертиза в първоинстанционния съд, не е основание да не се назначи същия експерт за вещо лице във въззивната инстанция.
Материалноправният въпрос за началния момент, от който се дължи лихва върху присъдените за уравнение на делът на съделителката суми, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което по този въпрос ще се допусне касационна проверка на решението на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.11.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която е определен началния момент от който се дължи лихва върху присъденото с решението по чл. 288, ал. 3 ГПК отм. суми за уравнение на делът на съделителката Х..
УКАЗВА на касаторките в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.