О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
С.,01.12.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 867 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Р., М. В. Ч. и Й. В. Р. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 22.03.2010г. по гр.д.№158/2010г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за характера на избените помещения в жилищна сграда в хипотеза, при която от избения етаж са обособени отделни избени помещения-дали същите представляват обща част на сградата или всяко от тях може да принадлежи на отделен собственик,притежаващ жилище в същата сграда,а в последния случай могат ли обособените избени помещения да бъдат предмет на самостоятелни вещни права отделно от правото на собственост върху жилище в сградата и ако собственикът на самостоятелен обект /етаж/ не е упоменал изрично,че прехвърля и избени помещения,може ли да се счита,че е останал собственик само на такива,като поддържат,че по тези въпроси е налице противоречива практика на съдилищата. П. също така и въпроса дали разясненията,дадени с ТР №34/1983г. на ОСГК на ВС намират приложение и за помещенията в избения етаж.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. Л. Р. и Т. П. Р. изразяват становище само по основателността на касационната жалба,но не и досежно предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че в дворното място, представляващо УПИ ХІV-932,кв.66 по регулационния план на[населено място] е построена жилищна сграда с инкорпорирана в нея пристройка,като първият етаж от сградата е собственост на неучаствуващо в производството по делото лице,вторият етаж е собственост на С. В. Р.,М. В. Ч. и Й. В. Р.,а пристройката е собственост на Т. П. Р. и Т. Л. Р.,т.е. двата етажа и пристройката като отделни обекти се явяват собственост на различни лица и се касае за етажна собственост по смисъла на чл.37 ЗС,при което дворното място принадлежи на собствениците на първия етаж и пристройката.
По отношение на избените помещения е прието,че не се явяват общи части по смисъла на чл.38,ал.1 ЗС,където изброяването на общите части във връзка с аналогични помещения засяга само стените между таванските и избените помещения,а в случая се касае очевидно до обособени самостоятелни помещения. Прието е,че същите независимо,че по функция служат да помощни помещения към основните обекти на собственост в сградата и следват тяхната принадлежност /арг. от чл.37 ЗС/ нито по естеството си,нито по предназначението си представляват общи части. Прието е също така,че на инкорпорираната към двуетажната сграда пристройка като самостоятелен обект от етажната собственост не може да не се признае съобразно чл.37 ЗС необходимостта от придаване на помощни помещения,каквито се явяват в достатъчна наличност – 4 броя, което дава основание на ответниците да ползуват две от тези помещения, особено след като не е установено ищците да са придобили процесните две помещения по давност в периода 1979-1999г.,като административният спор за законността на пристройката не се явява обуславящ за гражданскоправния спор по ревадникационната претенция.
По въпроса за характера на избените помещения и възможността да бъде придобито и притежавано право на собственост върху такива помещения в представените с изложението решения на съдилищата е прието следното:
В решение №585/06.11.2003г. по гр.д.№248/2003г. на І ГО на ВКС е прието,че обслужващите помещения,макар и преустроени като жилищни, не придобиват статут на самостоятелен обект на право на собственост ако не отговарят на законовите изисквания за жилище. В настоящия случай това разрешение е неприложимо,доколкото по делото не се поддържа процесните избени помещения да представляват самостоятелен обект на право на собственост като самостоятелно жилище.
В решение №1266/07.07.1995г. по гр.д.№1439/1994г. на ІV ГО на ВКС е прието,че е допустимо да се придобие по давност избено помещение в сграда,в която страната притежава жилище. Аналогичен извод е направен и в обжалваното решение,като наведените от ищците доводи за придобиване по давност на правото на собственост върху процесните избени помещения са били обсъждани по същество,т.е. прието е,че придобиването им посредством този способ е възможно.
В решение №154/01.12.1964г. по гр.д.№131/1964г. на ОСГК на ВС е прието,че когато етажният собственик прехвърли върху трето лице собственото си жилище,приобретателят придобива правата на своя праводател и върху общите части, съответствуващи на прехвърленото жилище,макар и да не е упоменато в нотариалния акт,като това разрешение е приложимо и за акцесорните помещения към жилището. В решение №1184/1979г. на І ГО на ВС пък е прието,че избените помещения не могат да бъдат самостоятелен обект на право на собственост,а могат са принадлежат само на собствениците,притежаващи самостоятелни обекти в сградата. Действително в обжалваното решение е прието,че пристройката представлява самостоятелен обект в сградата,а оттам и че собственикът на пристройката може да притежава и съответните избени помещения в същата сграда,но доколкото спорът касае обема прехвърлени права по договора за продажба,сключен на 10.12.2979г./н.а.№195,том Х, н.д.4573/1979г./, т.е. преценката кои лица са притежавали към този момент самостоятелни обекти в сградата,към кои от тези обекти избените помещения са имали характер на акцесорни,както и могъл ли е прехвърлителят по договора да запази правото на собственост върху избените помещения,настоящият състав приема,че въпросът за характера на обособените избени помещения в една сграда,в която отделни жилищни обекти принадлежат на различни собственици и за възможността правото на собственост върху така обособените избени помещения да принадлежи на лица,които не притежават право на собственост върху самостоятелен жилищен обект,както и за обема права,прехвърлени по договор за продажба, имащ за предмет самостоятелно жилище в сграда в режим на етажна собственост е разрешен противоречиво по смисъла на чл.280,ал.1, т.2 ГПК и е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса дали разясненията,дадени с ТР №34/1983г. на ОСГК на ВС намират приложение и за помещенията в избения етаж не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване,тъй като подобен въпрос не е бил разрешаван от въззивния съд. Така поставеният въпрос сочи на наличие на определена теза,поддържана от касаторите,а именно,че тези разрешения биха могли да намерят приложение и по отношение на помещенията в избения етаж,която теза обаче може да бъде разгледана при преценка основателността на касационната жалба.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 22.03.2010г. по гр.д.№158/2010г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Да се изпрати съобщение на касаторите в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: