О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1136
София 19.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 69 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Г” Е. в ликвидация, гр. Р. чрез ликвидатора З. Ж. Х. , приподписана от адв. Й. Х. против решение № 368/09.10.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 385/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна Н. А. Т. чрез адв. С е отговорил по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, като е изразил становище, че касационната жалба е нередовна, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване, а също така и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Възражението на Т. за липсата на мотивировка в касационната жалба касае нейната редовност, което е условие за допустимост на касацонното производство.
То е неоснователно. Работодателят – касатор е изложил конкретно твърденията си за пороците на възззивното решение. Те се изразяват в неправилно приложение на материалния закон при определяне на началния момент, от който започва да тече придобивната давност по претендираното вземане, по приложението на чл. 200 КТ при призната от ТЕЛК 50% намалена работоспособност на работника и при определянето на причинената имуществена вреда по чл. 200, ал. 3 КТ. Твърди се също така и необоснованост в извода на въззивния съд за ексцес на професионалното заболяване след 31.10.2005 г. , както и допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на довод за приложение на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, както и на заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Прави се и оплакване за недопустимост на въззивното решение поради наличие на формирана сила на присъдено нещо по същия спор с решение по гр.д. № 693/2004 г. на ВКС, ІІІ ГО /неправилно касаторът е квалифицирал твърдяния порок като неправилност/.
По основанията за допускане на касационното обжалване:
В приложеното отделно изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и преди всичко в самата касационна жалба, касаторът се обосновава с произнасяне на Върховния касационен съд по следните въпроси: работодателят носи ли отговорност по чл. 200 КТ при трайна неработоспособност до 50 % включително /след изменението на кодекса ДВ бр. 52/2004 г./ и при определяне на обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ следва ли да се приспадне размера на брутното трудово възнаграждение за исковия период, което работникът би получавал, ако е приел да заеме предложена от работодателя длъжност, съобразена с намалената му работоспособност.
Двата материално-правни въпроса са от значение за резултата по конкретния спор.
Към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК е приложено решение на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 259/2008 г, в което е дадено различно разрешение по приложението на чл. 200, ал. 1 КТ /редакция ДВ бр. 52/2004г./ от това в обжалвания съдебен акт. Това решение, обаче не е влязло в сила, поради което и не съставлява съдебна практика и не може да обуслови приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ.
Същото се отнася и до решението на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 836/2003 г. – те е касирано в частта относно размера на дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 3 КТ.
На състава на Върховния касационен съд, обаче, е служебно известно, че двата обсъждани въпроса са противоречиво решавани от съдилищата в страната, което е основание за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 200, ал. 1, т. 2 КТ.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване решение № 368/09.10.2008 г., поправено с решение № 162/18.04.2008 г. по въззивно гр.д. № 385/2008 г. на Смолянския окръжен съд по жалбата на „Г” Е. в ликвидация, гр. Р.
Указва на касатора „Г” Е. в ликвидация, гр. Р. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 215,95/ лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След изпълнение, делото да се докладва на председателя на състава за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: