О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1148
Гр. София 24.11.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 339/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
З. Д. П. чрез пълномощника си адв.Р. Ч. от САК е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд ,гражданско отделение ІІ-в състав от 07.07.2010 г. по гр.д.№ 535/2004г.
Касационната жалба е подадена на 29.11.2010г. , в рамките на едномесечния преклузивния срок по чл. 283 ГПК , обжалваемият интерес е над 1000лв., изпълнени са изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и има приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Методи П. С. не е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, гражданско отделение, 40 състав от 09.10.2003г. по гр.д.№ 3785/2002г. , с което е отхвърлен предявеният от З. Д. П. иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за установяване по отношение на Методи П. С., че наследодателят й Д. А. З., починал през 1989г. е притежавал преди образуването на ТКЗС нива от 4 дка в землището на [населено място] м.”К.” при съседи З. З., Л. В. и Е. И..
В. съд е приел, че е налице правен интерес от търсената с иска защита, защото е налице висящо административно производство по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ по жалба на ищцата срещу решение № 2813 от 17.05.2001г. на Поземлената комисия К., с което е отказано правото на възстановяване на собствеността върху заявения имот и е налице окончателно решение на органа по поземлена собственост , с което е реституирана собствеността на наследниците на Н. С. върху спорния имот. Същевременно искът е отхвърлен по съображение, че липсва установена идентичност между притежаваните от наследодателите на страните недвижими имоти към правнорелевантния за предмета на спора период, към който не се установява идентичност на местностите „К.” и „И.”, което налага извода, че имотите не съвпадат .
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за идентичността на имота, включен през 1956г. в ТКЗС и възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ответника с този, който е притежаван от наследодателя на ищцата към момента на колективизацията, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК и решение № 688 от 09.07.2003г. по гр.д.№ 593/2002г. на ВКС, ІV г.о.
Т. противоречие в тълкуването на разпоредбата на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ действително е налице, защото съдът е приел за недоказано основанието на претенцията по единственото съображение за липса на идентичност на местностите, в които се намират имотите на ищцата и на ответника, за които няма изработена кадастрална карта към момента на образуване на ТКЗС без да съобрази твърденията в исковата молба, че спорът за материално право е породен от отказа на Общинската служба по земеделие да признае правото на възстановяване на собствеността на ищцата поради възстановяване на имота на ответника . Според практиката на ВКС по чл.290 и сл. ГПК – решение № 134 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 813/2009 г. ІІ г.о. , ч.гр.д.№ 534/2010г. на ВКС, І г.о. и в този случай е налице спор за материално право , с оглед на което е налице основанието на чл.280 ал.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по поставения в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и доуточнен в следния смисъл въпрос: налице ли е спор за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и към кой момент следва да се установи собствеността, когато се претендира възстановяване на собственост на различни имоти от различни лица в стари реални граници при отказ на Общинската служба за земеделие и гори да признае правото за възстановяване на собствеността на единия от правоимащите с мотив, че земите вече са възстановени на друго лице.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд ,гражданско отделение ІІ-в състав от 07.07.2010 г. по гр.д.№ 535/2004 г.
Указва на касаторката З. Д. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 36 лв. и да представи вносният документ по делото, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: