О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 01.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.02. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №60 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Н. А. А., от [населено място], с вх.№116683/12.11.2012 год. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 09.11.2012 г., срещу определение №2621 от 13.08.2012 год. по ч.гр.д.№2233/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 06.04.2012 г. по гр.д.№3782/2012 г. на Софийския градски съд, ГК, І-4 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.389 ГПК за обезпечение на предявения от него срещу [фирма] иск с правно основание чл.19, ал.3, ЗЗД. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното въззивно определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- изводът на апелативния съд, че не е доказана вероятната основателност на иска, е направен в разрез с представените по делото доказателства. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 -3 ГПК, включително и по отношение на посочената необжалваемост на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] оспорва допустимостта й.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.390 и чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл.396, ал.2 ГПК, Доп. Бр.100/21.12.2010 год., при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоинстанционния съд е отказал исканото обезпечение. В случая въззивната инстанция е действала като втора инстанция, която е потвърдила определение на първоинстанционния съд, с което е отказано допускане на исканото обезпечение, поради което обжалваното определение не подлежи на касационен контрол. То не е прекратително, а и не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, защото с него съдът не се произнася по същество на други производства, а има привременен съпътстващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. То е запазило своята актуалност с изключение на посоченото по-горе законово изключение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. А., от [населено място], срещу определение №2621 от 13.08.2012 год. по ч.гр.д.№2233/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 06.04.2012 г. по гр.д.№3782/2012 г. на Софийския градски съд, ГК, І-4 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: