Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр. София, 12.07.2017 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1542/2017 година.
Производството е по чл. 73, ал.3 ЗЧСИ
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието на РБ против решение от 23.10.2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 30/2016 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители , с което по реда на чл.70 ал.1 от ЗЧСИ е уважено искането на Съвета на КЧСИ вх.№1326/23.06.2016г за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител Н. Г. , с район на действие Окръжен съд гр. Бургас , за три отделно посочени в искането нарушения, допуснати по изп.дело №20147210400856 по описа на ЧСИ Н. Г. , но не и в частта за посочения от Съвета размер на глобата от 3000 лв. Дисциплинарният състав , след като е приел за извършени посочените три нарушения , е определил наказание глоба ,по чл. 68 ал.1 т.2 ЗЧСИ за всяко от нарушенията по отделно , като за първите две е наложил глоба в размер на 400лв ., а за третото нарушение , в размер на 1000 лева .
Оплакванията в жалбата на МП са, че след като е приел становището на вносителя по отношение вида на наказанието за извършените нарушения , размерът на наложената глоба е занижен и явно несправедлив Дисциплинарният състав правилно е изтъкнал ,че нарушението на процедурата не е маловажно, но не е обосновал размера на наказанието . Нарушени са били разпоредби с обществена значимост ,а нарушаването на императивни норми следва да се санкционира по- строго. Не са изтъкнати смекчаващи вината обстоятелства. Иска се частична отмяна на решението и налагане на глоба до размера от 3000 лева за извършените нарушения
Ответникът по жалбата ЧСИ Н. Г. е заявил становище , с което оспорва жалбата. Решението е мотивирано . Отчетен е фактът , че законът не указва с какъв акт приключва изпълнителното производство , когато длъжникът директно заплати и удовлетвори взискателя след образуване на изпълнителното дело , т.е извън случаите по чл.433, ал.1 ГПК .В момента е налице и е внесен законопроект за ЗИДГПК ,който ще запълни тази законова празнота . При това положение дисциплинарният състав е отчел ,че не следва да санкционира по- тежко ЧСИ за второто от посочените нарушения
Камарата на ЧСИ , чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. К., оспорва жалбата на МП и моли същата да бъде оставена без уважение , като неоснователна.Размерът на наказанието е мотивиран ,съответен на нарушенията.Претендира разноски
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт , от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество , жалбата е неоснователна.
Производството по дисциплинарно дело № 30/2016 г. е образувано по искане на СКЧСИ за налагане на наказание по чл. 68 ал.1 т.2 ЗЧСИ в размер на 3000 лева ,за допуснати три нарушения по изп.дело №20147210400856 по описа на ЧСИ Н. Г. , както следва :
1. ЧСИ Н. Г. не се е произнесъл по подадено възражение от 09.12.2014г срещу приети по изпълнителното производство разноски за адвокат , като многократно надвишаващи предвидените в Наредба № 1/2004г минимални адвокатски възнаграждения .
2.ЧСИ Н. Г. е продължил изпълнителните действия, като е осъществил публична продан без годен изпълнителен титул след извършено погашение направо на взискателя , като плащането е потвърдено от пълномощника му и сам ЧСИ е приел ,че първоначалният взискател е удовлетворен изцяло , но не е издал нарочен акт ,че изпълнителното производство е свършено по отношение на този взискател . Производството е продължило поради присъединен с удостоверение взискател и Държавата (НАП), което е нарушение.
3. Въпреки че не е следвало да продължава изпълнението ,след продажбата на недвижимите имоти и събиране на недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели сума ,ЧСИ не е извършил разпределение по реда на чл. 460 ГПК .
В обясненията си, както и при становището си в хода на дисциплинарното производство , ЧСИ Н. Г. е оспорвал извършването на нарушенията , които дисциплинарния състав е приел за извършени и което обстоятелство в настоящето производство е безспорно между страните. Извън предмета на спора е и законосъобразността на вида наложено наказание , парична глоба .
По отношение размера на наложената глоба от 400 лева за нарушението по т.1 от искането, в обжалваното решение е изтъкнато ,че след като на длъжника [фирма] е била изпратена ПДИ , включваща разноски за адвокатско възнаграждение от 6867,49лв , по делото е постъпило възражение от длъжника по приетия адвокатски хонорар . ЧСИ е запознал взискателя с възражението , след това е запознал длъжника с постъпилото възражение от взискателя , но не се произнесъл с нарочен акт .За това незаконосъобразно и виновно бездействие на ЧСИ да администрира разноските е преценено , че не е накърнено правото на длъжника да потърси съдебна защита. Второто нарушение е допуснато , тъй като при конкретните обстоятелства и като сам е приел за погасено вземането на първоначалния взискател , ЧСИ е следвало да прекрати производството , вместо да извършва публична продан за реализиране права на присъединен взискател с удостоверение по чл. 456 ГПК и вземанията на НАП.Въпросът за правомощията на ЧСИ в този случай обаче има спорно разрешение в доктрината ,няма илзрична уредба в закона и според дисциплинарния състав за хипотеза като настоящата се формирани две противоположни практики Поради това изводът относно субективната страна на нарушението е разколебан , ЧСИ е действал по вътрешно убеждение .Дори да има нарушение, ЧСИ се е ръководел от стремежа да удовлетвори присъединените взискатели, титуляри на съществуващи вземания и не са настъпили вредни последици от действията. Най-тежко е санкционирано нарушението по т.3 от искането , че не е приложен реда за извършване на разпределение, каквото не е предявявано по чл.462 ГПК . Сумата от публичната продан не е била достатъчна за удовлетворяване на присъединенния взискател и Държавата, като с директни преводи ЧСИ превел държавните вземания към ТД на НАП , остатъка от сумата превел на присъединения взискател , след като удължал таксите в своя полза.Дисциплинарният състав е изтъкнал ,че оправданията на ЧСИ Г. за фактически спазена поредност по чл.136 ЗЗД не изключва основанието за санкционирането му, тъй като нарушението не е маловажно По отношение размера на наложеното наказание глоба в размери под средния за всяко от нарушенията е изтъкнато чистото дисциплинарно минало и липсата на вредни последици .
При тези съображения на дисциплинарния орган и обсотятелствата по делото, които са ги обусловили , искането за завишаване размера на наложеното наказание глоба е немотивирано . Обжалваното решение действително е необосновано и немотивирано в една част , само че в друга, а не в поддържаната от жалбоподателя МП насока. По отношение характера и естеството на посоченото в т.2 от искането нарушение данните по делото не подкрепят извод то да е извършено .Не се установяват обстоятелства попадащи в хипотезата на чл.433 ал.1 т.1, ГПК. Длъжникът е извършил плащане направо на взискателя,след срока за доброволно изпалнение .Първоначалният взискател е депозирал становище , че извършиното в негова полза плащане е прието но е заявил ,че то не покрива разноските , които е направил след завеждане на изпълнителното дело и след връчване на ПДИ до момента на плащането. Касае се за действие на дължника, предприето по висящо изпълнително дело и значително след двуседмичния срок по ПДИ (връчена на 03.12.2014г). Установеният паричен превод по платежното нареждане от 31.03.2015г е в размер на 25 000 лева ,който дори не е в размера ,посочен в поканата –сумата 25189,31 лв към 13.11.2014г. Не е дадено съгласие от взискателя за поисканото от длъжника прекратяване . С молба от 03.04.2015г взискателят Д. Б. е посочил размера на допълнителните си разноски, като няма данни молбата да е разгледана и да обусловила някакви действия, или актове на ЧСИ по делото . При тези факти не може да се направи извод да е извършено конкретно вмененото в т.1 от искането дисциплинарно нарушение , макар че неизясняването на обстоятелствата по възникнало основание за прекратяване на изпълнителното дело , настъпило ли е то и в кой момент , се дължи отчасти на бездействието на ЧСИ Г. при отразяване на релевантните факти по изпълнителното дело и разглеждане исканията на страните,което е негово служебно задължение.
Оспорваната в жалбата разлика в размера на глобата , над сумата 1800лева до поддържания от вносителя размер на глобата от 3000 лева , поначало не свидетелства за явна несправедливост на наказанието по смисъла на закона. Съображенията на дисциплинарния състав , че на ЧСИ Г. не са налагани други наказания ,че се касае за немаловажни , но формални нарушения , от които най- съществено е , че не е изпълнил задължението си да извърши разпределение по законния ред на чл. чл. 460 ГПК, са законосъобразни. Те кореспондират с данните по делото и дават основание да бъде споделен изводът , че наложени в този размер ,глобите ще постигнат целта си ЧСИ Н. Г. да не допуска подобни нарушения в практиката си занапред .
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила .
Ответникът ЧСИ Н. Г. не претендира разноски . На основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на КЧСИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева .
Предвид горното , Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.10.2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 30/2016 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители .
Осъжда Министерство на правосъдието на РБ да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ ) , сумата 200 лева юрисконсултско възнаграждение за защита по делото .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: