О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1141
София, 19.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 3 август 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 441/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК.
О. Б. чрез кмета Е. Ц. е обжалвала решението на Видинския окръжен съд от 11.11.2008г по гр.д. № 416:2008г с което е потвърдено решението на Районния съд гр. Б. от 27.06.2008г по гр.д. № 84/2008г. С това решение районният съд признал за незаконно и отменил уволнението на М. В. Н. от длъжността „кметски наместник” на с. Ч. област,извършено със заповед № 7/07.04.2008г на Кмета на О. Б. и го възстановил на заеманата от преди уволнението длъжност-„кметски наместник”. Осъдил О. да заплати на М. В. Н. обезщетение по чл.220 ал.1 КТ в размер на 855.04 лева и направените по делото разноски в размер на 600 лева,а по сметката на Белоградчишкия районен съд да преведе сумата 20 лева.
В изложението по допускане към касационната жалба е посочено,че Видинския окръжен съд при постановяване на решението си разгледал съществен материално правен въпрос- щом
при възникване на трудовото правоотношение е съществувало изискване за по-висока степен образование за заемане на длъжността, а договорът е бил сключен с работника или служителя, който е имал по-ниска степен на образованост, могъл ли е работодателят в един по-късен момент да прекрати трудовото правоотношение който въпрос е бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и при допускане на касационно обжалване на въззивното решение би се уеднаквила практиката и това би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-т.е. основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Върховния касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Фактическата обстановка по делото е било изяснена: М. В. Н. на 13.04.2005г сключил договор № 21 с тогавашния кмет на О. Б. Л. Л. А. за срочно престиране на труда си като „кметски наместник” в Общинската администрация на село Ч. с основно месечно трудово възнаграждение от 296 лева. По това време е имало одобрена и утвърдена от Кмета на гр. Б. длъжностна характеристика за длъжността „кметски наместник” и изискването за заемането й е било за лице с висше образование. Въпреки това трудовият договор е бил сключен с ищеца М. В. Н.,който имал средно специално образоване със специалност „инструментална подготовка” и трудов стаж над 37 години.
На 20.08.2007г същият представител на О. Б. -кметът Л. Л. А. по реда на чл.119 КТ сключил с ищеца М. В. И. допълнително споразумение за заемане длъжността „кметски наместник” в с. И.. Чифлик и в това споразумение изрично е било посочено, че служителят бил със средно специално образование , с трудов стаж и професионален опит повече от 40 години.
През 2008г със заповед № 7/07.04.2008г следващият кмет на О. Б. инж. Е на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ прекратил трудовото правоотношение,поради това че М. В. И. не притежавал необходимото образование за заеманата длъжност.
Видинският окръжен съд с решението си от 11.11.2008г по гр.д. № 416/2008г потвърждавайки решението на Белоградчишкия районен съд от 27.06.2008г по гр.д. № 84/2008г приел,че след като работодателят-ответник по исковете и касационен жалбоподател не бил доказал, че изискванията за заемането на длъжността са възникнали след сключване на трудовия договор,той не би могъл и да го прекрати на посоченото основание по чл.328 ал.1 т.6 КТ. В този смисъл са били решенията на ВКС-Р №1219/31.10.2003г по гр.д. № 3455/2001г. Съдебна практика на ВКС 2003г стр.161, Р № 1627/2003г по гр.д. № 3072/2002г ВКС, 3-то гр.отд-Сборник Съдебна практика 2003г стр.169,където е изведено следното: „ Когато при сключването на трудовия договор работодателят знае,че работникът или служителят не отговаря на въведените от него образователни или квалификационни изисквания за заемане на длъжността,той не може да го уволни поради липса на необходимото образование или квалификация за извършената работа”
В практиката,обаче,съществуват и противоположни решения- Решение № 985 от 01.06.2006г по гр.д. № 2816/2003г на ВКС 3-то гр.отд.,Р № 1* от 29.12.1999г по гр.д. № 537/99г на ВКС 3-то гр.отд,Р № 696 от 12.07.2001г по гр.д. № 1716/2000г на ВКС 3-то гр.отд.. В тези решения преобладава виждането,че щом като по чл.328 ал.1 т.6 КТ е посочено,че работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение едностранно,когато работникът или служителят не притежават необходимото образование или квалификация за изпълняваната работа,то това би могло да стане не само тогава когато това несъответствие е било налице още с възникването на трудовото правоотношение,а и във всеки последващ момент.
Следователно,щом като съществува противоречива практика по горните въпроси, налице са основанията за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.
За това е съобразно изложеното по-горе Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Видинския окръжен съд от 11.11.2008г по гр.д. № 416/2008г.
Насрочва делото за 20.01.20010г за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: