О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1143
гр.София, 13.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4604/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 134 от 30.01.2014 г. по в.гр.д.№ 1054/ 2013 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 6095/ 2011 г. По този начин е отхвърлен предявения срещу касатора, срещу [фирма] и [фирма] от Б. А. Ж. иск за установяване на недействителността на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, оформен в нотариален акт № ** от 22.01.2009 г., т.*, н.д.№ 13/ 2009 г. на нотариус рег.№ **, с който Б. А. Ж. учредява в полза на [фирма] (сегашно наименование [фирма]) ипотека върху свой недвижим имот – апартамент № * в сграда на [улица], [населено място], за обезпечаване на вземането по договор за кредитна линия до 100 000 евро, което [фирма] има срещу [фирма] и [фирма]. Уважен е предявения от Б. А. Ж. срещу [фирма], [фирма] и [фирма] иск за унищожаване на същия договор поради сключването му при заплашване.
В частта, в която е отхвърлен предявения от Б. А. Ж. иск за установяване на недействителността на договора, ищецът не е подал касационна жалба. Такава не са подали и останалите страни в производството. Въззивното решение е валидно и поради това по този иск то е влязло в сила, като необжалвано.
Ответникът [фирма] атакува въззивното решение в частта, в която е уважен искът за унищожаване на договора за учредяване на ипотека. Като основание за допускане на касационното обжалване този ответник сочи вероятната недопустимост на съдебното решение на три различни основания: като постановено при наличие на предпоставки за спиране на исковото производство; по нередовна въззивна жалба; и по непредявен иск. Освен това релевира процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да не основава решението си на избрани от него доказателства, а да обсъди всички доказателства, като изложи съображения кои от тях намира за недостоверни и защо; за задължението на въззивния съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо; за задължението на въззивния съд при наличие на противоречия между разпитаните пред първата инстанция свидетели служебно да допусне повторният им разпит. Първите два въпроса според касатора са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, а последният има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна, Б. А. Ж., не взема становище по искането за допускане на касационно обжалване. Такова становище не са взели и [фирма] и [фирма].
Жалбата е допустима, а искането за допускане на обжалването – основателно.
За да уважи иска за унищожаване на сделката, въззивният съд приел, че страните по делото са обвързани от валиден договор за учредяване на ипотека върху собствен на ищеца недвижим имот за обезпечения на вземания, които ответникът [фирма] (сегашно наименование [фирма]) има срещу [фирма] и [фирма]. Ищецът оспорил договора пред съда на две основания: тъй като е сключен при условията на заплашване и тъй като не е посочен размерът на задължението, за който обезпечението е дадено. Като се позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели Ж. (съпруга на ищеца) и В., съдът приел, че Б. Ж. е сключил договора поради упражнена психическа принуда върху него от лицето А. И., че ще настъпят евентуални неблагоприятни последици за него и членовете на семейството му. Съдът посочил, че дава вяра на свидетелските показания, независимо от наличието на обстоятелства по чл.172 ГПК за евентуална тяхна заинтересованост, но не е дал отговор на доводите на ответника [фирма] (направени в отговора срещу въззивната жалба на ищеца) относно достоверността на свидетелските показания и наличието на противоречие между тях.
Касационната инстанция не намира основания да счете, че е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Въззивната жалба, по която е образувано производството пред апелативния съд, е подписана от редовно упълномощен представител на ищеца; произнасянето на въззивния съд е в рамките на изложените фактически твърдения в исковата молба (словесната редакцията на петитума на същата няма отношение към квалифицирането на спорното право); съдът не е приел наличие на престъпни обстоятелства, които да му дадат основание да спре производството по делото. Следователно обжалването не следва да се допусне поради вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт.
То следва да се допусне по втория формулиран от касатора процесуалноправен въпрос – за задължението на въззивния съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо – тъй като касаторът основателно сочи, че той е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (решение по гр.д.№ 761/ 2010 г., ІV г.о. на ВКС). Останалите повдигнати в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси нямат претендираното значение по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК и ще бъдат разгледани само като касационни основания.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 134 от 30.01.2014 г. по в.гр.д.№ 1054/ 2013 г. в обжалваната част.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 493,87 лв (четиристотин деветдесет и три лева, осемдесет и седем стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: