О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр.София, 01.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6286/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М.-г. у. „С. И. Р.”, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7176 от 23.10.2015 г. по гр.д.№ 7585/ 2015 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 62133/ 2014 г. и по този начин са уважени предявените от Р. Г. Ш. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Р. Ш., извършено със заповед № ТДЗ-68/ 16.10.2014 г., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт в катедра „Информатика” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 64,38 лв, като за разликата до пълния предявен размер от 2 958,90 лв последният иск е отхвърлен.
В изложението си чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига следния (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправен въпрос: явява ли се смекчаващо отговорността обстоятелство за нарушението „неявяване на работа в течение на три последователни работни дни” фактът, че работникът не се е уверил преди неявяването дали работодателят е разрешил ползването на поискан от него платен годишен отпуск. Според жалбоподателя този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна оспорва жалбата като поддържа, че формулираният от касатора въпрос не е разрешен в обжалваното решение. Уволнението е отменено като незаконно поради това, че преценката на работодателя по чл.189 ал.1 ГПК не е извършена законосъобразно от работодателя и наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. Освен това поддържа, че въпросът няма значение извън конкретиката на настоящето дело, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е работила по трудово правоотношение при касатора, което е прекратено едностранно от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Нарушението, което се претендира, се състои в отсъствие от работното й място в три последователни дни в определени часови интервали и по извършването му не се спори, доколкото ищцата признава, че във въпросните дни въобще не се е явявала на работа. За същите тези дни обаче тя е поискала от работодателя ползването на платен годишен отпуск, по което искане не получила изричен отговор. Съдът посочил, че доколкото отпускът не е разрешен, неявяването на работа съставлява дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда възможност да бъде наложено наказание „уволнение”. Приел обаче, че това нарушение не е тежко, защото ищцата е престирала труд в други дни преди отсъствието й, в които не е била длъжна да се явява на работа. Тя е направила всичко възможно да информира работодателя за отсъствието си и е поискала да ползва отпуск за съответните дати, но последният не се произнесъл своевременно. Дори без да има такова правно задължение, ответникът е бил длъжен да уведоми работника за решението си с оглед „добрата практика в едно трудово правоотношение”. Според инстанцията по същество при тези факти поведението на работника не може да се квалифицира като грубо погазване на установените правила за трудовия ред, поради което наказанието „уволнение” не е съответно на нарушението и следва да бъде отменено.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора въпрос обуславя въззивното решение. Неоснователно се поддържа обратното от ищцата, тъй като въвеждайки задължение на работодателя да отговори своевременно и да уведоми работника за решението си по повод подадена молба за отпуск, съдът имплицитно въвежда като смекчаващо отговорността обстоятелство липсата на активност от страна на работника сам да се увери какво е това решение. Неоснователно се поддържа също, че не е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по поставения въпрос няма установена практика, а законът не съдържа изрично и ясно разрешение. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, при тези предпоставки въпросът има значение за точното прилагане и развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7176 от 23.10.2015 г. по гр.д.№ 7585/ 2015 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 105 лв (сто и пет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: