О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
Гр.София, 21.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1549/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата София срещу Решение № 276/30 януари 2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, с което след отмяна на отхвърлителното решение на СГС, ГО, 5 състав, за главницата, представляваща платена без основание наемна цена по договор между страните от 17 януари 2013 г. за периода 17 януари 2013 г. – 18 май 2015 г. – 66 367,01 лв. и законната лихва върху нея, както и за част от мораторната лихва – до размер на 2 780,16 лв. касаторът е осъден да заплати на Фондация „Гъливер Клиринг Хауз“ сумата 66 367,01 лв. платени без основание гаранционен депозит и наем за периода 17 януари 2013 г. – 18 май 2015 г. за идеални части от недвижим имот по договор от 17 януари 2013 г., законната лихва върху главницата от 25 юни 2015 г., до окончателното й плащане и 2780,16 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.12.2014 г. до 24 юни 2015 г. на основание чл.86 ЗЗД. В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо и евентуално неправилно по съображения за нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси, както следва:
1.Допустимо ли е обсъждане нищожност на договор от въззивния съд без възражение за такава;
2.Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, доказателства и възражения на страните;
3.Допустим ли е въззивен акт – решение, постановен по нередовна искова молба, с неизчерпателно изложение на обстоятелствата, на които се основават исковете и неясен петитум;
4. Съществува ли правна възможност наемателят на държавен имот, отдаден под наем след проведена тръжна процедура, която не е обжалвана, да претендира връщане на наемна цена поради грешно определяне на площта на наетия имот и наемната цена;
5.Лишено ли е от правно основание включването в предмета на договор за наем на имот-държавна собственост на идеални части от дворното място;
6. Действително ли е допълнително споразумение между страните по договор за наем на държавен имот, с което се изменя размерът на наемната площ и на цената и
7.При сключено допълнително споразумение към договор за наем на държавен имот със значение на извънсъдебна спогодба допустимо ли е предявяването на иск от наемателя за неоснователно обогатяване за платения наем за минал период.
Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация – Фондация „Гъливер Клиринг Хауз“ изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно насрочването на търг за отдаване под наем на недвижим имот – публична държавна собственост – къща – музей в [населено място], на [улица] съгласно заповед от 26.07.2012 г. на Министъра на културата при първоначална наемна цена съгласно оценка на сертифициран оценител на КНОБ арх. Р.М., провеждане на трети търг за отдаване под наем на процесния обект с посочена обща площ 965,78 кв.м., включващ 2/3 ид.ч. от дворното място – поземлен имот с площ 526 кв.м. с посочен идентификатор и подробно описани самостоятелни обекти в чл.1 от Заповед № РД 09-470/26.10.2012 г. на Министъра на културата и в клаузата на т.1 от процесния договор и изчисляване на обща месечна наемна цена 5555,24 лв. /без ДДС/ за цялата площ 965,76 кв.м., включваща и идеални части от дворното място 350,67 кв.м. – 2/3 от 326 кв.м. Оценката на имота е направена на база полезна площ 612,89 кв.м., което е видно от изготвения доклад за оценка на арх. Р. М.. С писмо от 10.12.2014 г. ищецът уведомява ответника за допусната грешка при изчисляване на площта на наетите части от сградата и претендира възстановяване на надплатените суми до 31.08.2014 г. в общ размер 44584 лв. На 9.09.2015 г. е подписано допълнително споразумение между страните и Национална галерия към договора за наем, с което като наемодател встъпва Националната галерия и се изменят клаузите на чл.1 и чл.2 от договора, като месечната наемна цена е определена в размер на 3524,12 лв. без ДДС.
Въззивният съд е възприел като основен спорен въпрос пред двете инстанции въпросът действителна ли е клаузата на договора за наем, определяща изчисляването на месечната наемна цена на база цялата площ на наетия имот, включваща не само полезната площ, отразена в чл.1.2, но и идеалните части от дворното място, върху което се намира отдадената под наем сграда, посочени в чл.1.1 на договора. Законът за държавната собственост и ППЗДС определят реда за провеждането на търговете и сключването на наемни договори за имоти – публична държавна собственост. Разпоредбата на чл.41 ППЗДС предвижда, че първоначалната наемна цена при провеждане на търговете за отдаване под наем на имоти за административни, производствени и стопански нужди не може да бъде по-ниска от размера на наемната цена за жилище със същата полезна площ и показатели, увеличена до 40 пъти в зависимост от реалните пазарни цени за съответния район. Тя може да се намали до 30% при неявяване на кандидата на първи търг и до 50 на сто при последващи търгове. Наемната цена на помещенията, предназначени за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението или на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, каквато е ищцовата фондация, се определя в троен размер спрямо наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели съгласно чл.40 ал.1 ППЗДС, като наемната цена за ведомствените жилища, ателиета и гаражи се определя за 1 кв.м. полезна площ съобразно категорията на населеното място и останалите предпоставки, регламентирани в чл.33 от правилника. Нормите за управлението на имоти-публична държавна собственост са императивни. По задължителен за правните субекти начин е уредено отдаването на имоти-публична държавна собственост под наем и определянето на първоначална минимална цена за 1 кв.м. полезна площ. ППЗДС определя изчисляване на наемната цена на база полезна площ /чл.40 ал.1 вр.чл.33 ал.1/ и това изискване е съобразено при изготвянето на оценката на процесния имот – 11,46 лв. /кв.м. за имот с полезна площ 612,89 кв.м. при насрочване на търга. Определянето на наемна цена и за идеални части от дворното място в договора е лишено от правно основание поради противоречие с императивните правни норми. Въззивният съд е заключил, че сумата 66367,01 лв. – депозит и наемна цена, изчислена за 350,67 кв.м. /2/3 ид.ч. от имот целия с площ 526 кв.м./ е получена без основание / При начална липса на такова/ от ответника, който дължи връщането й. Същият е изпаднал в забава на 10.12.2014 г. с получаването на писмото-покана от посочената дата, като към 10.12.2014 г. дължимата главница е в размер на 47009,97 лв. и искът по чл.86 ЗЗД е основателен до размер на 2780.16 лв.
Въпросите, свързани с допустимостта на въззивното решение в обжалваната му част – по т.1 и т. 3 от изложението са некоректно зададени. Нередовностите на исковата молба, отнасящи се до съдържанието на обстоятелствената част и петитума й, са отстранени по указание на първоинстанционния съд с уточнителни молби от 23.07.2015 г. и от 25.09.2015 г., преписи от които са връчени на ответната страна. Ищцовата страна се позовава на частична нищожност на клаузата на процесния договор за обща цена, а не на допълнителното споразумение, представено с молбата за оттегляне на инцидентния установителен иск по чл.26 ал.4 ЗЗД и на евентуалния иск по чл.59 ЗЗД. Въпросите относно правната същност и действителността на споразумението от 9.09.2015 г. към наемния договор от 17.01.2013 г., формирани от касатора в т.6 и т.7 на изложението въобще не са обсъждани в обжалваното въззивно решение и не са обусловили решаващата воля на съда за уважаването на исковете. Допълнителното споразумение е неотносимо към предмета на спора. Не е част от него хипотетично зададеният въпрос по пункт 4 на изложението по чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК. Съдът не е сезиран с иск за унищожаване на договор или на договорна клауза поради грешка по чл.28 ЗЗД.
По процесуалноправния въпрос, формулиран в т.2, е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения по чл.290 ГПК, според която въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на доказани надлежно релевантни факти с допустими, относими и своевременно представени доказателства и да обсъди в тяхната съвкупност всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство /в тоя смисъл Р.. № 212/1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 134/30.12.2013 г. по т.д.№ 34/2013 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. Решение № 75/20.06.2016 г. на Второ т.о. на ВКС по т.д.№ 1608/2015 г., Р.. № 94/13.09.2016 г. по т.д.№ 3768/2014 г. на ВКС, Второ т.о., Р.. №161/4.10.2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.др./. Въпросът е формулиран в контекста на оплакването за необсъждане на част от доказателствата по делото и доводите на страните и липса на всестранна, задълбочена и обоснована преценка на същите. Така зададен, той е от значение за възприемането на фактическата обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства, а не за формиране решаващата воля на съда по предмета на спора. Независимо от горното обжалваното решение на САС не е постановено в отклонение на цитираната съдебна практика по чл. 290 ГПК. Въззивният съд е формирал изводите си въз основа на всички събрани относими към спора доказателства след тяхната съвкупна преценка.
Неоснователно е и позоваването на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал. 2 пр. 3 ГПК. Обжалваното решение не е постановено в явно нарушение на закона, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При евентуално неправилно решени от съда спорни въпроси по приложимия закон не би била налице квалифицирана форма на неправилност, предполагаща наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост.
Обуславящ изхода на спора по конкретното дело е въпросът по т.5 от изложението на касатора, формулиран както следва:
Лишено ли е от правно основание включването в предмета на договора за наем на застроен имот – публична държавна собственост на идеални части от дворното място.
За да уважи иска срещу касатора Министерство на културата за сумата 66 367,01 лв., платена без основание от наемателя на къщата-музей „А. Н.“ въззивният съд е приел, че определянето на наемна цена в процесния договор за идеални част от дворно място е лишено от правно основание, тъй като противоречи на императивни правни норми, регламентиращи отдаване под наем на недвижими имоти – държавна собственост. Тези норми не са конкретизирани. В съобразителната част на обжалваното решение е възпроизведена част от съдържанието на разпоредби на ППЗДС, на които се позовава ищецът, за да обоснове нищожност на клаузата от процесния договор за наем, отнасяща се до предмета му. Формиран е извод за спазване на правилата на тръжната процедура и на законните изисквания за определяне наемна цена за помещения при изготвяне оценката на процесния имот при насрочване на търга. Не са посочени разпоредби, забраняващи определяне на наемна цена за идеални части от дворното място.
Противоречието със закона по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД представлява несъобразяване с предписанията на императивни норми и за да се приложи предвид неговия бланкетен характер трябва да се съчетае с конкретно противоречие на отделна повелителна правна норма. В случая това не е сторено в отклонение от формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика /Р.. № 92/22.08.2013 г. по т.д.№ 1107/2011 г. на Второ т.о. на ВКС/.
Налице е основание за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 276/30 януари 2018 г. по т.д.№ 4608/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, в обжалваната от министерство на културата част.
Указва на касатора Министерство на културата София да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасяне на 1383 лв. държавна такса по сметка на ВКС. След представяне на платежния документ делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: