О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 23.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 164 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. Ш. С., В. Ш. С. и П. С. Ш., всички от [населено място] и чрез пълномощника им адв. Н. Т., обжалват в срок въззивното решение от 31.10.2011 год. по гр. д. № 1195/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 9.03.2011 год. по гр. д. № 9191/2007 год. на Варненския районен съд. С него са отхвърлени предявените от касаторите против К. И. К., А. К. И., П. К. И., Н. Н. И. и П. Г. П. искове за предаване от ответниците на владението върху имоти в [населено място] с идентификатори №№ * с площ 641 кв. м. и * с площ 589 кв. м.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени или делото се върне за ново разглеждане.
В приложеното изложение касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като са формулирани и два процесуалноправни въпроса с твърдение да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представени са и решения на ВКС, в които според касаторите разрешението по поставените въпроси е различно от даденото в обжалваното въззивно решение.
В представените писмени отговори ответниците оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорват жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Същата е постъпила на 5.12.2011 год., т. е. при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., и по аргумент за противното от параграф 25 ПЗР на ЗИД ГПК това е приложимият закон при преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на предявения при действието на отменения ГПК /исковата молба е постъпила на 14.11.2007 год./ ревандикационен иск, съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ се определя в размер на ? от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на имота. От приложеното на л. 17 от първоинстанционното производство удостоверение на [община] № 5764 от 18.12.2007 год. се установява, че данъчната оценка на целия имот е в размер на сумата 16 770 лв., или цената на предявения ревандикационен иск е в размер на 4 192.50 лв., така, както е посочено и в нарочна молба от 7.01.2008 год. от пълномощника на ищците. Спор по въпроса за цената на иска не е повдиган до първото съдебно заседание по реда на чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./, поради което и при цена на иска под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер за достъп до касационно обжалване, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят в полза на П. П. в размер на сумата 1 302 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящето производство, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Искането на другите ответници за разноски няма за предмет такива, направени в настоящето производство, поради което и не могат да бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Ш. С., В. Ш. С. и П. С. Ш., всички от [населено място] и чрез пълномощника им адв. Н. Т., против въззивното решение № 1226 от 31.10.2011 год. по гр. д. № 1195/2011 год. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 164/2012 год. на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда С. Ш. С., В. Ш. С. и П. С. Ш. да заплатят на П. Г. П. разноски в размер на 1 302 лв. /хиляда триста и два лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: