О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 26.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 432 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Д. М. против решение № 413 от 26.10.2015г. по гр.д.№ 1486/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 491/25.05.2015г. по гр.д. № 4547/2013г. на Районен съд – Сара Загора. С последното е извършена съдебната делба, като допуснат до делба недвижим имот: ? ид.ч. от дворно место, находящо се в [населено място], [улица] площ 317 кв.м., а по скица 329 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.519, ведно с първия етаж от построената в него триетажна жилищна сграда със застроена площ 88,28 кв.м. с идентификатор 68850.503.519.1.1, ведно с принадлежащите към него западно мазе с площ 29,97 кв.м. и югоизточно таванско помещение с площ 37 кв.м. е изнесен на публична продан. Не са уважени претенцията на касатора и на Д. М. М. за възлагане на процесния имот на основание чл. 349, ал.2 ГПК.
В касационната жалба А. М. прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с нормата на чл. 349, ал.2 ГПК и със съдебната практика, която приема, че командироването в чужбина от външнотърговска организация не изключва факта на постоянно живеене в жилище в България заедно с наследодателите към момента на откриване на наследството. Моли да бъде уважено искането му за възлагане на делбения имот, ведно с всички законни последици от това.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК съделителят да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството и пребиваването към този момент в чужбина поради служебно командироване изключва ли приложението на тази норма. По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение със задължителната съдебна практика: Р № 166/ 04.07.2011г. по гр.д.№ 1390/2010г. ІІ гр.о., според което изискването съделителя да е живял в делбения имот не следва да се тълкува стеснително. Вторият въпрос е временното пребиваване в чужбина с цел работа към външнотърговска централа пречка ли е да се приеме, че този съделител е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството. По този въпрос се твърди наличие на противоречива съдебна практика, формирана между обжалваното решение и Р № 241/17.12.2014 г. по гр.д.№ 452/2014г. на ОС-Видин, влязло в сила след не допускане до касация с определение № 190/14.05.2015г. по гр.д.№ 1326/2015г. ІІ гр.о. и Р № 86/21.02.2013 г. по гр.д.1088/2012г. на Плевенски окръжен съд, не допуснат до касация с определение № 413 17.07.2013г. по гр.д.№ 3294/2013г. І гр.о., с което е прието, че пребиваването на съделител в чужбина поради командировка с цел специализация не изключва извод, че такъв съделител е живял в жилището, ако последното е установено за времето, когато се е завръщал в страната При условията на евентуалност се предявява и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Фактите по делото са следните:
С влязло в сила решение до делба е допуснат недвижим имот: ? ид.ч. от дворно место, находящо се в [населено място], [улица] площ 317 кв.м., а по скица 329 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.519, ведно с първия етаж от построената в него триетажна жилищна сграда със застроена площ 88,28 кв.м. с идентификатор 68850.503.519.1.1, ведно с принадлежащите към него западно мазе с площ 29,97 кв.м. и югоизточно таванско помещение с площ 37 кв.м. при квоти 3/6 ид.ч. за А. М. и по 1/6 ид.ч. за Д. М. М., Б. С. Б. и К. М. М.. Имота е неподеляем. Квотите произтичат от наследяване. Претенции за възлагане са заявили касаторът А. М. и Д. М.. Последният не е представил декларация за семейно и имотно състояние, поради което не е доказал наличието на предпоставките за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК. А. М. е декларирал, че не притежава друг жилищен имот. Спорно е дали към момента на откриване на наследството, което е предмет на делба на наследодателите К. А. М. – на 08.05.1989г. и на Д. М. С. – на 06.10.1990г. касаторът А. М. /техен син/ е живял в делбения имот. Безспорно е, че той е пътувал често до Германия и Полша като командирован. Адресната му регистрация до 2000 г. е била в Стара Загора, но не е посочен точен адрес в официалното удостоверение за постоянен адрес. Когато се е връщал в България се е прибирал в процесното жилище на първия етаж до смъртта на родителите си. Това се признава от съделителите Б. С. Б. и К. М. М.. Оспорва се от Д. М., който заявява, че чичо му е живеел в София. Разпитан е като свидетел С.С., който установява, че докато били живи К. и Д., синът им А. Живеел при тях. По работа ходел в Германия и в София, но се прибирал в делбеното жилище.
Въззивната инстанция се е позовала на това, че касаторът е представил само заверено копие от военната си книжка, която установява, че е живеел на адреса на процесното жилище към дата 06.11.1970г., а в у-ние изх.№ 2786/28.05.2015г. на Община- Стара З. е отразено, че постоянен адрес по ЗГР в периода 09.02.1979г. до 01.03.2000г. е бил в [населено място], но не е посочен конкретен адрес. Така е мотивиран извода, че липсват данни касаторът да е живял в процесното жилище към моментите на смъртта на наследодателите /1989- 1990г./. Този извод, съдът е подкрепил и с показанията на разпитания свидетел и обясненията на касатора.
Двата поставени въпроса са относими към мотивите на съда относно това по какъв способ следва да се извърши делбата. Приетото от съда, че пребиваването в друг град, или друга държава поради служебни ангажименти е основание да се приеме, че не е налице предпоставката на чл. 349, ал.2 ГПК наследникът да е живял в делбеното жилище към момента на откриване на наследството противоречи с цитираната и представена от касатора съдебна практика. Р № 166/ 04.07.2011г. по гр.д.№ 1390/2010г. ІІ гр.о., според което изискването съделителя да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството е свързано с това наследникът да е пребивавал продължителен период в жилището без оглед на причината за това. Подчертано е, че нормата не следва да се тълкува стеснително. Въззивната инстанция е наблегнала на липсата на писмени доказателства за точната адресна регистрация на касатора в [населено място] и на това, че като командирован е пребивавал и в чужбина и в [населено място]. С Р № 241/17.12.2014 г. по гр.д.№ 452/2014г. на ОС-Видин, влязло в сила след не допускане до касация с определение № 190/14.05.2015г. по гр.д.№ 1326/2015г. ІІ гр.о. и Р № 86/21.02.2013 г. по гр.д.1088/2012г. на Плевенски окръжен съд, не допуснат до касация с определение № 413 17.07.2013г. по гр.д.№ 3294/2013г. І гр.о. е прието, че пребиваването на съделител в чужбина поради командировка с цел специализация не изключва извод, че този съделител е живял в жилището, ако последното е установено за времето, когато се е завръщал в страната.
Предвид констатираното противоречие в съдебната практика, следва да се допусне касационно обжалване по първия въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по втория – на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 413 от 26.10.2015г. по гр.д.№ 1486/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора по касационна жалба, подадена от А. Д. М..
Указва на касатора да внесе държавна такса в размер на 752,02 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: