7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. София, 03.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на шестнадесети юни пред две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА…………..и с участието на прокурора………………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 589 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е исково – по т.т. 2, предл. 1-во, т. 3, предл. 2-ро и т. 5 на чл. 47 ЗМТА.
Образувано е по иск на Театър „Л. К.”-гр. К. /ИМ с вх. № 1360 от 28.І.2014 г./ с предмет отмяна на решение от 29.Х.2013 г. на арбитражния съд при Националната юридическа фондация, постановено по вътрешно арб. дело № 5/2013 г., с което този общински културен институт /по чл. 8 от закона за закрила и развитие на културата/ е бил осъден да заплати на Народно читалище „Искра`1860”-гр. К. (Булстат[ЕИК]) сума в размер общо на 56 292.92 лв., включваща неплатен инвентар, наем, обезщетение за ползване на недвижим имот на читалището и неплатени от същия ползвател консумативи /ел. енергия, вода и интернет/ за периода от датата 11.ІV.2012 г. и до 10.ХІІ.2012 г. Под условието на евентуалност се поддържат като основания за отмяна на посоченото арбитражно решение както несключването на арбитражно споразумение, така и противоречие на решението с обществения ред на Република България, а също и това, че с него се разрешавал спор, непредвиден в арбитражното споразумение, а алтернативно – че то съдържало произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Инвокиран е довод, че при надлежно оспорена още с отговора по исковата молба компетентност на арбитражния съд и приетото от последния, че такова оспорване не се повдига от страните в процеса, са били нарушени „свръхповелителните норми на чл. 121, ал. 2 и ал. 4 от Конституцията” на страната ни – доколкото не било осигурено равенство и условия за състезателност на страните в този арбитражен процес. От друга страна, налице било и незачитане на силата на пресъдено нещо на предходно решение на държавния съд по инцидентен установителен иск за неистинност на споразумението от 11.ІV.2012 г., съдържащо арбитражната клауза. На трето място, възражението на Театъра, че подписването от негово име на същото споразумение е било извършено от лице /Ат. Ч./ лишено междувременно от властта да го представлява, следвало да бъде преценявано от арбитражния орган и на плоскостта на чл. 13 от закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /относно въвеждане на т. нар. „система за двойния подпис”/, понеже адресати на неговите разпоредби се явявали и организациите, разпореждащи се със средства от общинските бюджети и фондове.
В откритото съдебно заседание пред ВКС процесуалният представител на ищеца Театър „Л. К.”-гр. К. поддържа иска с правно основание по чл. 47, т. 2, предл. 1-во, т. 3, предл. 2-ро и т. 5 ЗМТА, излагайки обстойно мотивирани съображения за уважаването му, като претендира присъждане на разноски за настоящето исково пр-во в размер на сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК
Ответното по иска Народно читалище „Искра`1860”-гр. К. чрез своя процесуален представител по пълномощие изразява становище, вкл. и в писмена защита по делото, за „недоказаност, недопустимост и неоснователност” на исковата претенция, претендирайки за нейното отхвърляне, както и за присъждане на разноски за настоящето исково пр-во в размер на 2 358 лв.
Като доказателство по делото е приложено вътрешно арб. дело № 5/2013 г. по описа на арбитражния съд при Националната юридическа фондация, както и представен с исковата молба в настоящето пр-во „отговор до кмета на [община] по прокурорска преписка № 1760/2012 г. от 28.ХІ.2013 г. от прокурор И. Ч.”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, въз основа на цялостна преценка на приложените по настоящето дело писмени доказателства, намира за установеното следното от фактическа и правна страна:
Арбитражното решение, чиято отмяна се претендира от Театър „Л. К.”-гр. К. е било постановено на 29 октомври 2013 г., докато настоящият иск по чл. 47, т. 3, предл. 1-во ЗМТА е бил предявен на датата 28 януари 2014 г., т.е. в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 от специалния закон. Следователно този иск на общинския културен институт ще следва да се преценява като допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен – по всяко от трите алтернативно предявени негови основания.
1. По оплакването, че арбитражно споразумение не е било сключено – основание по т. 2, предл. 1-во на чл. 47 ЗМТА:
В своя отговор от 18.ІІ.2013 г. пред арбитражния съд по исковата молба на казанлъшкото народно читалище „Искра`1860” настоящият ищец /Театър „Л. К.”-гр. К./ не само е възразил относно липсата на валидно арбитражно споразумение, но и изрично е оспорил компетентността на арбитражния орган, докато последният в мотивите към решението (стр. 453), чиято отмяна се претендира, е направил очевидно невярната констатация, че: „Компетентността на Търговския арбитражен съд при НЮФ да разгледа и да реши спора не бе оспорена от страните”. Следователно общинският културен институт – ищец в настоящето производство, е в правото си да позове на липсата на арбитражно споразумение, доколкото своевременно е оспорил компетентността на арбитражния съд при Националната юридическа фондация. От друга страна, ноторно е, че във всички случаи становището на съответния арбитражен съд, че е компетентен, не обвързва държавния съд, който е в правомощието си да провери арбитражната компетентност по повод иск по чл. 47, т. 2 ЗМТА.
Конкретното оплакване на ищеца в настоящето съдебно производство /и ответник в арбитражния процес/, е че процесното споразумение от 11.ІV.2012 г. било подписано от лице, „което не е разполагало с представителна власт” по отношение на Театър „Л. К.”-гр. К.. Преди всичко следва да се има предвид, че съгласно чл. 19, ал. 2 ЗМТА арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки и затова нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение. В случая по арбитражното дело е било установено, в стриктно съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и 5 от закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/, че съдържащото арбитражната клауза споразумение с посочената в него дата 11.ІV.2012 г.е било надлежно подписано именно от действащия към този момент директор на театъра А. Г. Ч., защото трудовото му правоотношение на тази длъжност, видно от приложената заповед № 19 на [община]-отдел „Човешки ресурси”, е било прекратено една на 10 май 2012 г., т.е. около месец по-късно. При положение, че театърът настоящ ищец по закон се представлява единствено от своя директор (т.е. последният е единственият волеобразуващ и волеизявяващ негов управителен орган), констатираното неподписване на споразумението от 11.ІV.2012 г. и от страна на неговия гл. счетоводител правилно е било счетено от арбитражния съд като обстоятелство, което не опорочава по никакъв начин обективирана от директора А. Г. Ч. воля за сключването му – независимо от установеното по този повод неспазване на въведената в театъра на основание чл. 13, ал. 3, т. 3 от закона за финансово управление и контрол в публичния сектор Процедура № 04 от 10.ХІІ.2009 г.: относно т.нар. система за двоен подпис (като вид контролна дейност, създавана и прилагана от ръководители на организациите по смисъла на чл. 2 от същия закон, чието единствено предназначение е да осуетява поемането на финансово задължение или извършване на плащане без кумулативно да са налице подписите на ръководителя на съответната организация и на лицето, отговорно за счетоводните записвания). Спазването на въпросната процедура по чл. 13, ал. 3, т. 3 ЗФУКПС е обстоятелство, релевантно единствено във вътрешнослужебните взаимоотношения между директора и гл. счетоводител на театъра настоящ ищец, но е непротивопоставимо в отношенията на общинския културен институт с третите лица, т.е. не опорочава сключваните с тях правни сделки.
В заключение, отново по арг. от текста на чл. 19, ал. 2 ЗМТА, представеният по делото отговор от 28.ХІ2013 г. на Районната прокуратура – К. /подписан от прокурор И. Ч./ до кмета на общината в същия град за липса към този момент на повдигнати обвинения и на привлечени в качеството на обвиняеми лица във връзка с постъпил от последния /кмета/ сигнал „за евентуално извършено документно престъпление във вр.- с изготвено Споразумение от 11.ІV.2012 г. между председателя на НЧ „Искра`1860” [населено място] и В. Директор на театър „Л. К.” [населено място]” представлява неотносимо към предмета на настоящия спор писмено доказателство.
2. По оплакването, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България – основание по т. 3, предл. 2-ро на чл. 47 ЗМТА:
Това оплакване е въведено от ищеца Театър „Л. К.”-гр. К. с доводи, че правото му на защита в арбитражния процес е било накърнено заради необсъждане на релевантните за изхода на спора факти и възражения и затова постановеното арбитражно решение противоречало на добрите нрави – предвид погрешната констатация на арбитражния съд, че компетентността му не е била оспорена, което представлявало съществено нарушение на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи досежно осигуряването на справедлив съдебен процес, която Конвенция имала предимство пред вътрешните нормативни актове на Република България.
Считано от 1.ХІІ.2009 г., съгласно чл. 6, ал. 2 и 3 от договора за Европейски съюз, последният се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, като в резултат основните права, както те са гарантирани в ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, стават част от правото на Съюза „в качеството им на общи принципи”. Следователно, макар тези общи принципи да са несъмнена част от правопорядъка на Република България, те все пак не съставляват неговия фундамент, тъй като е ноторно, че той включва само онези норми, които в градацията на повелителните норми стоят над обикновените повелителни норми и т. нар. свръхповелителни норми и по този начин имат за свое главно предназначение осуетяване прилагането на чужди правни норми на държави, които не членуват в ЕС и дори в Съвета на Европа и съответно на техни съдебни и арбитражни решения. Това положение в случая налага извод, че неправилното възприемане на фактическата обстановка по делото от страна на арбитражния съд при НЮФ, както и необсъждането на относими към разрешаването му доводи и възражения на страните по спора, са пороци на решението му, характеризиращи го като неправилно, без обаче да резултират по необходимост в противоречие на същото арбитражно решение с обществения ред на Република България като страна членка на Европейския съюз и на Съвета на Европа.
3. По алтернативните оплаквания, че арбитражното решение на АС при НЮФ разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора – основание по т. 5 на чл. 7 ЗМТА:
Не се констатира арбитражното решение, чиято отмяна се претендира в настоящия исков процес, да разрешава спор, който да не е бил предвиден в арбитражното споразумение, за което се установи, че е било надлежно сключено между представляващите Театър „Л. К.”-гр. К., от една страна, и Народно читалище „Искра`1860” в същия град – от друга. Напротив, според клаузата на чл. 6, изр. 2-ро от процесното Споразумение от 11.ІV.2012 г., „всички спорове, свързани с тълкуването, изменението, изпълнението или прекратяването” му се разрешават от търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация в [населено място] въз основа на неговия правилник.
Същевременно алтернативното оплакване на ищеца, че арбитражното решение съдържало произнасяне по въпроси извън предмета на спора, е въведено с довод, че ако веднъж исковите претенции на читалището са били квалифицирани като такива с правно основание по чл. 228 и чл. 232 ЗЗД, т.е. за дължим от театъра наем, то присъдените с диспозитива на решението суми били окачествени от този арбитражен съд като „обезщетение за ползване”. Установява се обаче, че сумата в размер на 13 615.84 лв. е била присъдена като равностойност на дължимия наем за периода от април 2012 г. до м. декември с.г. /вкл./, докато останалите две суми, които не представляват консумативни разноски и лихви, а именно в размер на 21 350.10 лева и съответно в размер на 12 519.90 лева са „обезщетение за ползване” на друго имущество на ищцовото народно читалище „Искра`1860”-гр. К. на отпаднало правно основание, въпреки противопоставянето на последното, в периода от 1.ІV.2012 г. и до 31.VІІІ.2012 г. и съответно в периода от 1.ІХ.2012 г. и до 31.І.2013 г. Но в т. 7 от мотивите към арбитражното решение правната квалификация на обективно кумулативно съединените осъдителни искове на читалището срещу театъра с предмет горепосочените три суми последователно е била разграничена: с правно основание по чл. 228 ЗЗД за първата от тези три претенции и съответно – с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за останалите две. Съгласно последната разпоредба, ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи „обезщетение”, а последното се изчислява по средните пазарни наемни цени.
В заключение, като неоснователен и недоказан, искът на Театър „Л. К.”-гр. К. за отмяна на постановеното от арбитражния съд при Националната юридическа фондация решение от 29.Х.2013 г. по вътрешно арбитражно дело № 5/2013 г., ще следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото в настоящето исково производство по чл. 47 ЗМТА и изричното направеното от неговия процесуален представител по пълномощие искане за това, ще следва на ответното казанлъшко народно читалище „Искра`1860” да бъдат присъдени – на основание чл. 81-във вр.- чл. 78, ал. 3 ГПК – разноски в размер общо на 2 358 лв. /с вкл. ДДС/ – платен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и данъчна фактура.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Театър „Л. К.” (БУЛСТАТ[ЕИК])-гр. К. с правно основание по чл. 47, т. 2, предл. 1-во, т. 3, предл. 2-ро и т. 5 ЗМТА за отмяна на решението на Арбитражния съд при Националната юридическа фондация от 29.Х.2013 г., постановено по вътрешно арбитражно дело № 5/2013 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
О С Ъ Ж Д А Театър „Л. К.” (Булстат[ЕИК]) със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на Народно читалище „Искра`1860” (Булстат[ЕИК]) със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 2 358 лв. с ДДС (две хиляди триста петдесет и осем лева с включен данък добавена стойност), представляваща равностойността на платен от последното хонорар за един негов адвокат от САК за настоящето исково производство, съгласно приложената данъчна ф/ра № 149/14.ІІІ.2014 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2