ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1151
София, 21.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3169 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Е. С. като процесуален представител на Х. И. Георгиев от София срещу въззивното решение на СГС от 16.ІІ.2015г. по в.гр.д. № 17455/2014г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.С. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 16.ІІ.2015г. СГС е отменил решението на СРС от 28.VІІІ.2014г. по гр.д № 44113/2013г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от ксасатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че е налице основанието за уволнение на ищеца – съкращение в щата. Съкращението е извършено от компетентен орган /с решение на Съвет на директорите на дружеството/. По длъжностно разписание от 15.VІІ.2013г. са обособени два сектора в отдел „Паркинги” – сектор „Контрол на паркинга” и сектор „Отчитане на парични средства”, като от съществуващите до момента 52 щатни бройки в първия са разпределени 24 на длъжност „работник паркинг”, а във втория – 27 на длъжност „касиер”; видно от поименното разписание ищецът продължил да заема длъжността „работник паркинг” в сектор „Контрол на паркинга”; по длъжностни характеристики за новата длъжност „работник паркинг” са отредени задълженията по контрол по използването на паркингите, а за новата длъжноскт „касиер” – задълженията по събирането, съхранението и отчитането на дължимите такси за паркиране и издаването на първични счетоводни документи, т.е. отчетническа дейност. Без значение за законността на уволнението е, че на ищеца не е връчена новата длъжностна характеристика. Като неправилен е оценен изводът на първоинстанционния съд, че след като не е съкратена в цялост трудовата функция на ищеца, не е налице съкращаване в щата, както и че промените в отдел „Паркинги”, включващи разделяне на трудовите функции в посочените две длъжности, не са се отразили на съдържанието на трудовото правоотношение между страните, тъй като не е постигнато писмено съгласие за изменение на трудовата функция. В случая не става въпрос за изменение на трудовата функция, а за съкращаване в щата, то е извършено реално със закриването на всичките 24 броя щатни бройки за длъжността „работник паркинг”, а реалното съкращаване не значи съкращаване в цялост на трудовата функция. Основните функции на двете нови длъжности са различни, при което не е следвало да бъде извършван подбор.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. допустимо ли е да се приеме, че е налице промяна в трудовото правоотношение чрез конклудентни действия от страна на работодателя по ограничаване на част от трудовите функции на работника; възможно ли е промяната на трудовото правоотношение да бъде извършена едностранно от работодателя чрез промяна единствено на щатното разписание, без подписване на нова длъжностна характеристика, на допълнително споразумение или друга писмена информация, адресирана до работника, укаозващи тази промяна; 2. при съкращаването на сектор „Контрол на паркинга” следва ли да се извърши подбор между всички работници от отдел „Паркинги” при условие, че отделът е разделен на два сектора месец преди съкращението на единия и задълженията на старата длъжност „работник паркинг” механично са разпределени между създадените две нови длъжности „Касиер” и „работник паркинг” без въвеждане на нови функции и задължения за нито една от новите длъжности; 3. задължителен ли е подборът за работник, за който не е налице промяна на трудовото му правоотношение и на практика същият изпълнява функции както на съкратената, така и на съхранената длъжност, които въпроси били разрешени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата; 4.когато работодателят вземе решение за съкращаване на всички щатни бройки от една длъжност, но сред тези служители има ползващи се със закрила по чл.333 КТ, в какъв срок от приемането на новото щатно разписание работодателят трябва да поиска и да полуечи мнения/решения на ТЕЛК и Д.; 5. при тази фактическа обстановка кога работодателят може, без да извърши подбор, да прекрати трудовите правоотношения на работниците, които не се ползват със закрила по чл.333 КТ – от момента на вземането на решението за съкращаване на всички щатни бройки или след получаването на мнение/решение на ТЕЛК и Д. и за последния от трудоустроените лица; 6. има ли задължение работодателят да извърши подбор между всички служители на определена длъжност при положение, че в щатното разписание са премахнати всички щатни бройки, но в действителност част от служителите продължават в един по-дълъг период да заемат длъжността и да работят, макар че са трудоуствоени, които три въпроса били от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато по въпросите, уточнени от съда, възможна ли е промяна на трудово правоотношение, изразяваща се в промяна на трудовата функция, само чрез промяна на щатното разписание, без подписване на допълнително споразумение, и следва ли се извършването на подбор между всички работници, заемащи еднакви длъжности с еднакви трудови функции, които функции са разпределени при структурна промяна между две нови длъжности, без за заемането на които да е сключено допълнително споразумение, при последващо съкращаване на всичките щатни бройки за едната от длъжностите. Въпросите са относими към изводи в атакуваното въззивно решение от съществено значение за изхода на спора, като първият от тях е разрешен от въззивния съд в противоречие със сочената от касатора практика на ВКС /решения по гр.д. № 1519/2011г. ІV ГО, по гр.д. № 1604/2010г. ІV ГО, по гр.д. № 1407/2010г. ІІІ ГО и по гр.д. № 1405/2010г. ІV ГО/, а вторият е от значение за точното прилагане на закона.
Касаторът не дължи държа
вна такса за касационното обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, АО, ІІІ „б” състав, от 16.ІІ.2015г. по гр.д № 17455/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: