О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1151
София, 20.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17 август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 404 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
М. И. П. и А. Г. П. двамата от гр. П. са обжалвали решението на Бургаския окръжен съд от 12.11.2008г по гр.д. № 273/2008г с което е оставено в сила решението на Бургаския районен съд от 19.11.2007г по гр.д. № 1901/2002г. С това решение районният съд отхвърлил исковете им,предявени срещу Д. ,представлявана от М. на финансите, К. Т. Г. и М. С. Г.,при участието на трето лице-помагач С. К. Г., с които са претендирали да бъде прогласена нищожността на договор, поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет,сключен между ЕТ „М” гр. Б. от една страна и от друга- К. Т. Г. и М. С. Г. който договор е бил оформен с нот.акт № 172/1997г на нотариуса при Бургаския районен съд, по силата на който ЕТ „Мираж- Я. К. прехвърлил на ответниците апартамент № 5 от третия етаж на жилищна сграда, построена на ул.”П„ № 11 гр. Б. със застроена площ от 120.50 кв.м..-т.е. отхвърлил е исковете предявени на правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Със същото решение отхвърлил исковете им с правно основание чл.135 ЗЗД- т.е. били са отхвърлени исковете на А. и М. П. с р е щ у Д. ,представлявана от М. на финансите, К. Т. Г. и М. С. Г. при участието на трето лице-помагач С. К. Г.,
да бъде прогласена относителна недействителност на договорът сключен с нот.акт № 171/97гг с който ЕТ „М” прехвърлил на К. и М. Г. апартамент № 5 от третия етаж на жилищна сграда, построена на ул.”П„ № 11 гр. Б. със застроена площ от 120.50 кв.м.,заедно с избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, поради това че в качеството им на кредитори,ги увреждал. Със същото решение са били присъдени в полза на К. и М. С. направените по делото разноски в размер на 900 лева и в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 40 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съществените материално правни въпроси отнасящи се до задължителните предпоставки за уважаване или отхвърляне на исковете с правно основание чл.135 ал.1 и ал.2 ЗЗД и по отношение на исковете с правно основание чл.26 ЗЗД, съществувала противоречива практика на съдилищата: Р № 20 от 01.06.2004г по гр.д. № 86/2003г на Бургаския окръжен съд и Р № 195 от 24.06.2005г по гр.д. № 526/2004г на Великотърновския апелативен съд и Р № 133 от 06.04.2005г по гр.д. № 1730/2003г на Бургаския районен съд.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,поради което и искането следва да се остави без уважение.
Пред Бургаския районен съд са били предявени за обща разглеждане няколко иска: искове за обявяване предварителният договор ,сключен на 15.11.1995г между възложителите А. Г. П. и М. И. П. и изпълнителя Я. П. К. ,за окончателен /чл.19 ал.3 ЗЗД/ и съответно исковете на А. и М. П. срещу К. Т. Г. и М. С. Г. за предаване владението върху апартамент № 5 и гараж в жилищната сграда,построена на ул.”П” № 11 гр. Б. чл.108 ЗС /-производството по които е прекратено.
И искове,предявени от А. Г. П. и М. И. П. срещу Я. П. К. ,починал в хода на процеса на 26.02.1999г и след като всички негови наследници са се отказали от наследството,като страна-правоприемник е била конституирана Д. в лицето на М. на финансите и срещу К. Т. Г. и М. С. Г. за обявяване за нищожен договорът оформен с нот.акт № 172 от 14 май 1997г- по чл.26 ал.1 и чл.26 ал.2 ЗЗД и срещу същите ответници и исковете по чл.135 ЗЗД.
Исковете,предявени на правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД са били отхвърлени,поради това,че не са били посочени правните норми на които е противоречал договорът от 14 май 1997г,за да противоречи на закона и за да се обяви неговата нищожност. А това че не е имал предмет,също не е било доказано. Бил е прехвърлен недвижим имот в сграда изградена в груб строеж и в този смисъл е било заключението на вещото лице Н. М. ,депозирала заключението си пред Бургаския районен съд-стр.296 от делото и в открито съдебно заседание от 17.06.2004г на стр.293 по гр.д. № 1901/2002г ,което не до там точно е възприето от Бургаския окръжен съд. През 1999г не са били изградени тухлените разделителни стени на апартамента, но сградата е била изградена . В този смисъл са били свидетелските показания на А. И. 661, Атанас Г. , С. И. 47 по гр.д. № 273/2008г на БОС. При изградена в груб строеж сграда-само покрива не е бил готов,защото таванският етаж бил мансарден- отделните собственици са можели валидно да се разпореждат с обектите си.
И в този смисъл цитираното решение № 133 от 06.04.2005г по гр.д. № 1730/2003г не противоречи на това,което е приел и въззивния Бургаски окръжен съд. В цитираното решение на районния съд е прието,че не може да бъде предмет на суперфиция вече изграден жилищен обект ,а по настоящето дело е прието,че обектът е изграден и за това може да бъде предмет на прехвърлителната сделка извършена с нот.акт № 172/97г
Цитираните две решения- Р № 20/01.06.2004г по гр.д. № 86/2003г на Бургаския окръжен съд и Р № 195 от 24.06.2005г по гр.д. № 526/2004г възпроизвеждат едно и също правило:” По искане на кредитора съдът може да обяви за недействителна спрямо него сделката /като юридическо действие/ с която длъжникът го уврежда, ако при извършването й длъжникът е знаел за увреждането ,а при възмездна сделка третото лице,с което длъжникът е договарял трябва също да е знаело за увреждането”
Или: „За да бъде уважен искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищците да имат качеството на кредитори ,длъжниците да са знаели за увреждането при продажбата на имота на третото лице и последното да е знаело също за увреждането на кредиторите, тъй като се касае до възмездна сделка. Знанието се предполага до доказване на противното само при наличието на близка родствена връзка. Във всички останали случаи,знанието подлежи на доказване” .
По настоящето дело не е било доказано знанието на ответниците-трети лица по възмездната сделка за увреждането на ищците-кредитори и на тази основа исковете и по чл.135 ал.1 ЗЗД,са били отхвърлени.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 12.11.2008г по гр.д. № 273 / 2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: