О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1153
София,20.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2955 по описа за 2008 г. на първо гражданско отделение, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „И” О. , гр. И., представлявано от управителя Б. Г. Д. против решение № 29/07.03.2008 г. на Разградския окръжен съд по въззивно гр.д. № 422/2007 г.
Жалбата е приподписана от адв. К, подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Обжалваемият интерес в случая съвпада с цената на иска и тя е над 1000 лв.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата
О. по касация Г. С. К. и Н. И. К. възразяват срещу основателността на жалбата, като считат решението на въззивния съд за правилно.
К. с. „О”, Р. – трето лице-помагач на ответниците, не е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК само в частта относно думата „съществен” е определен за противоконституционен с решение № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд на Република България /публ. ДВ на 23.06.2009 г./, което значи, че не е отпаднала необходимостта от преценка за допустимост на касационното обжалване. Общата предпоставка за селектиране изисква касаторът да се основава на материално-правен и/или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт, за да постанови крайния резултат по спора, независимо от това, дали същият въпрос има и принципно значение за правото.
В случая, в процедурата по чл. 288 ГПК съдът е извел обосновката за допускане на касационното обжалване едновременно от съдържанието на касационната жалба и допълнително представеното изложение, тъй като в двата документа се съдържат, както касационни оплаквания, така и основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като касаторът е допуснал смешение между тях.
От множеството проблеми, поставени от касатора, въпросите, които могат да се извлекат като имащи отношение към обосновката за допускане на касационното обжалване са следните: необходимо ли е според чл. 17а ЗППДОП установяване на реално и ефективно ползване на имотите от съответния стопански субект, който се преобразува, в акта за преобразуване трябва ли изрично да се впише, че имотът се включва в капитала на нововъзникналото дружество, чия е тежестта на доказване основанието на ответника по ревандикационен иск да владее вещта.
За уважаването на иск по чл. 108 ЗС. е необходимо да се установи, че ищецът е собственик на спорната вещ на посоченото от него придобивно основание, че вещта е във фактическата власт на ответника и липсата на основание за неговото владение или държане. Ето защо, разпределението на тежестта на доказаване на фактите и обстоятелствата, обуславящи така посочените елементи от фактическия състав от материално-правната норма, е от принципно значение по всеки ревандикационен иск.
В случая, обаче, съдът е отхвърлил претенцията, защото е приел, че ищецът не е собственик на основанието посочено в исковата молба, а не поради липса на пасивна материално-правна легитимация. Съдът, също така, не е приел, че ищецът трябва пълно и главно да доказва, че ответниците са собственици по давност на процесния имот /липсата на основание на владението им/. Следователно, този въпрос не може да обуслови приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на които се позовава касатора.
По другите два въпроса касационното обжалване следва да се допусне поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По тях въззивният съд се е произнесъл, когато е формирал извод за активната материално-правна легитимация по иска и разрешението е в противоречие с това, дадено от състав на Върховния касационен съд по приложеното от касатора решение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Д. до разглеждане касационната жалба при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Указва на „И” О. , гр. И., представлявано от управителя Б. Г. Д. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 174,64 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След изтичане на горния срок, делото да се докладва на председателя на състава за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: