О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1156
гр.София, 21.10.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4062 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.03.2015г. по гр.д.№ 9/2015г. на ОС Шумен е отхвърлил искове с првно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – Ф. М. Ф., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговр на правен въпрос от значение за спора, кой е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците Н. В. Р. и А. И. Ал С., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържат , че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата Ж. З. М., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Ф. М. срещу Н. В. Р. и А. И. осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 7868,26лв, представляваща платената продажна цена на тавански етаж, заедно с право на надстрояване, находящ се в жилищна сграда в [населено място], предмет на сключения между страните договор за покупко-продажба, с която ответниците са се обогатили, получавайки я при отпаднало основание, вследствие нищожност на договора, като неоснователни и недоказани. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане обратния осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предявен от Н. В. и А. И. за осъждане на Ж. З. да им заплати сума в размер на 7000лв, представляваща заплатена цена по нищожен договор за покупко– продажба на недвижим имот, предявен при условията на евентуалност при уважаване на първоначално предявения главен иск.
Съдът от събраните по делото доказателства е установил, че с Н. акт за покупко-продажба от 05.10.2005г., №73/2005г., Д. З. и Ж. М. продали на ответника Н. В.. право на собственост върху тавански етаж в масивна двуетажна сграда с, намираща се в [населено място], с право на преминаване по общото стълбище до него, заедно с изключителното право на надстрояване и съответните идеални част от общите части на сградата за сумата 3000лв., която била изплатена изцяло на продавачите. Установено е, че с Н. акт за покупко-продажба от 08.11.2005г., №.9/2005г Ф. М. закупила от Н. В. и А. И./ нейни родители/ недвижими имоти, в посочената по-горе сграда сграда, представляващи два търговски обекта със санитарен възел на партерен етаж, таванския етаж, както и правото на надстрояване и преминаване по общо стълбище към него, като продажната цена за всички имоти и вещни права била определена в договора на 40000лв., от които 10000лв. купувача била заплатила на продавачите, а остатъка от 30000лв. те щели да получат след предоставен от кредитна институция банков кредит в полза на купувача.
Установено е също така, че с влязло в сила съдебно решение №152 от 25.02.2013г. по гр.д. №2487 от 2011г. на РС Шумен, било признато за установено по отношение на трети лица – Д. С. и Д. С., собственици на втори жилищен етаж от процесната сградата, че ищцата Ф. М. не е собственик на тавански етаж, представляващ обща част и право на надстрояване на сградата, каквото не е било учредено, поради невъзможен предмет на сделката за покупко-продажба, обективирана в тот.акт №9/2005г. Прието е, че от една страна субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението не се простират по отношение на ответниците по първоначалния и обратния иск в настоящия процес, доколкото същите не са били конституирани страни в производството по гр.д.№2487/2011г. на РС Шумен, поради което ищцата Ф. М. следва при условията на главно и пълно доказване да установи по безсъмнен начин и в настоящото производство сочената нищожност на сделките, обосноваваща претенциите за връщане.
След анализ на доказателствата съдът е счел, че Ф. М. не е успяла да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от нея правопораждащи фактически твърдения и съдът е приел за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Прието е, че претецията е за връщане на дадено при начална липса на основание не е доказана, а не е доказано и плащане на цената по сделката, която се претиндира да бъде върната, като признанието на иска от ответниците е преценено в съвкупност с други доказателства, като е взета предвид и родствената връзка на страните по нея.
Изложени са съображения и за погасяване на вземането по давност, тъй като е прието, че началния момент на същата тече от момента на размяна на престации-05.10.2005г., а не от постановяване на решение, по което ответниците по иска не са страни.
Прието е, че обратния иск е предявен като евентуален в зависимост от уважаването на първоначалния, и доколкото последният следва да бъде отхвърлен, то съдът е приел, че обратния иск не следва да се разглежда по същество.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: откога тече погасителна давност за недължимо платено по чл.55, ал.1, пр. 1 и 3 ЗЗД. Поддържа , че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Представя решения на съдилища, без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се преценяват като основание за допускане на касационно обжалване и решение от 20.06.2011г. по гр.д.№194/2010г., ІІ т.о. на ВКС относно признанието на вземането по смисъла на чл.116, б.”а”ЗЗД.
Настоящият състав намира , че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставеня от жалбоподателя въпрос. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай в изложението към касационната жалба се приповтарят доводите съдържащи се в нея и относими към касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не е формулиран конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, който следва да бъде обсъден във връзка със соченото от касатора допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въззивният съд е отхвърлил предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл.55 ЗЗД, като е приел че ответницитне по основния иск не дължат връщане на даденото по сделката от страна на ищцата, тъй като послбедната не е доказала, че е отпаднало основанието за даването поради нощожност на сделката. Изложените от съда съображения за погасяване на вземането по давност са само дъполнителни такива и не са обусловили единсвено те извод за неоснователност на иска. Поставеният от жалбоподателката правен въпрос не е от значение за конкретното дело, тъй като съдът не е основал решението си единствено на преценка за погасяване претенцията на ищцата по основния иск по давност, а се е мотивирал с недоказаност на твърдяното основание на същата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2015г. по гр.д.№ 9/2015г. на ОС Шумен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: