2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1159
С., 30.11. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
Като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 694/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Ю. С. – процесуален представител на П. К. П., срещу въззивното решение от 23.03.2011 г. по гр. д. № 10/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Д. П. П. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението от 15.05.2010 г. по гр. д. № 481/2008 г. на Дупнишкия районен съд в частта, с която е разпределено ползуването на съсобствен недвижим имот в [населено място] съгласно допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза от 01.04.2010 г. с вещо лице инж. Б. Г., като дял І с площ 144.87 кв. м., оцветен със зелен цвят на скицата на л. 107, е определен за ползуване от Д. П. П., дял ІІ с площ 242.33 кв. м., оцветен с розов цвят на същата скица, е определен за ползуване от П. Кл. П., и дял за общо ползуване от 24.80 кв. м., оцветен в жълт цвят, е предоставен за общо ползуване на съсобствениците, а в частта, с която са присъдени 385 лева разноски в полза на Д. П. П., първоинстанционното решение е отменено.
Обжалваният съдебен акт е постановен, след като съдът приел, че установеният начин на ползуване с влязлото в сила решение № 119 от 08.01.2002 г. по гр. д. № 690/2000 г. на Дупнишкия районен съд следва да бъде изменен поради промяна на обстоятелствата. Счел, че такава промяна има, тъй като с влязло в сила решение по гр. д. № 106/2005 г. на Дупнишкия районен съд е уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, като дарението на 1/3 ид. ч. от поземления имот и на 1/2 ид. ч. от жилищната сграда, извършено от Й. Д. М. в полза на ответника по иска П. Кл. П. /сега касатор/ с н. а. № 63/1994 г., е намалено с 1 473.10/12 032.33 ид. ч. и е възстановена запазената част на Д. П. П. от наследството на Й. Д. М. в размер на 1 473.10 лева. Площта от съсобствения имот, съответстваща на правата на ищеца и на ответника, е изчислена от вещото лице, което е взело предвид посоченото намаляване на дарственото разпореждане.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед липсата на съдебна практика, по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и определящ изхода на спора по чл. 32, ал. 2 ЗС въпрос, уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд с оглед правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: съставлява ли промяна на обстоятелствата, при които е установен предходен начин на ползуване на общ имот, това влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, с което намаляването на дарението в полза на единия от съсобствениците е извършено в идеална част от общия имот, предмет на спора по чл. 32 ал. 2 ЗС, а запазената част на наследника с право на такава – другия съсобственик на имота, е възстановена като парична сума.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 23.03.2011 г. по гр. д. № 10/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 25 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: