1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр.София, 16.04. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5156 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 – 293 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К. П. П., представлявана от адв. Б. К., и на Н. Г. Б., представляван от адв. М. Г., срещу въззивно решение № 139/18.04.2013 г., постановено по въззивно гр.дело № 122/2013 г. по описа на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено Решение № 558/15.12.2012 г. на Районен съд Димитровград по гр.д. № 983/2012 г. С първоинстанционното решение съдът в производство по чл.127 и чл.127а СК е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетния Н. Н. Б. на бащата Н. Г. Б., като е определил местоживеенето на детето при бащата, а на майката режим на лични контакти, както и я е осъдил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80 лева. Родителските права по отношение на малолетното дете П. Н. Б. са предоставени на майката К. П., определено е местоживеене на детето при майката, като на бащата е определен режим на лични контакти, както и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева за детето. На основание чл.127а ал.2 СК съдът е разрешил малолетната П. Б. да напуска страната и да пътува в чужбина, придружавана от майката К. П. или неин пълномощник, за което да бъдат издадени на детето необходимите лични документи.
С Определение №1387/04.12.2013г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1.за задължението съдът да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество и за приложението на преклузията по чл.266 ал.1 ГПК, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК разрешение; 2. за критериите за предоставяне на родителските права на родителя и кой случай е „изключителен” и може да обуслови извод за разделянето на децата, съгласно ППВС №1/1974г. 3. за необходимостта от задължителното изслушване на родителите при спорове относно родителските права; 4. за режима на лични контакти между родителя и детето, ако то живее в чужбина; 5. за възможността съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина, без съгласието на единия родител – съгласно постановеното по тези въпроси в решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По повдигнатите въпроси е дадено разрешение в ТР №1/2013г. на ОСГТК, ПП № 1/1974 ВС на РБ /което е актуално и при действието на СК от 2009 г. и се съблюдава в съдебната практика/ и в решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер.
По първия въпрос:
Съгласно приетото по т.1 от ТР №1/2013г. ОСГТК, че доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Ограниченията в дейността на въззивната инстанция не се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/, или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.
По втория, третия и четвъртия въпрос:
Съгласно чл. 59 ал.4 СК съдът предоставя упражняването на родителските права след като прецени всички посочени в нормата обстоятелства и интересите на децата.
С ППВС № 1/12.11.1974 г. е прието, че при решаване на въпроса относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства, като по-съществените от тях са: възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след раздялата си, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно – битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага.
Предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други – при другия родител, следва да се допуска само по изключение. За да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозни причини, които съдът е длъжен във всеки един конкретен случай да изследва и да мотивира в решението си. В ППВС №1/1974г. и в решения на ВКС като примерни хипотези са посочени – голямата разлика във възрастта на децата, липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител, други обстоятелства от социален, здравословен, психологически характер и т. н.
За да извърши максимално точна преценка за интересите на децата при решаване въпроса относно упражняването на родителските права, ППВС № 1/12.11.1974 г. задължава съдилищата да изясняват действителните отношения между родителите и децата. За целта задължително се изслушват родителите и основанията им да се предоставят децата на един от тях, а когато е уместно следва да бъдат изслушани и техни близки, както и децата. Изслушването на родителите в производството има за цел охрана и възможно най-добра защита на интересите на децата, съгласуване на личния интерес на родителя с интересите на семейството и обществото. В чл. 59 ал. 6 СК посоченото изискване е и изрично закрепено.
Неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменение, ако първостепенният съд не е изпълнил разпореденото в чл. 59 ал. 6 СК, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Ако не го стори, въззивният съд сам допуска нарушение на съдопроизводствено правило, уредено в специален закон. В този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК редица решения на ВКС /напр. -Решение № 40/15.02.2012 г. по гр. д. № 522/2011 г., III г. о., Решение № 129/19.06.2013г. по гр. д. № 1119/2012 г., III г. о., Решение №21/ 30.01. 2014г. по гр.д.№5421/2013г. ІV г.о. и др./.
Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда е интереса на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.
Съгласно ППВС № 1/1974 г. поддържането на личните отношения между детето и родителя поначало трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване. Дадени са указания на съдилищата като изхождат от всеки конкретен случай да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. В практиката си по приложението на чл. 59 ал.2 и чл.127 СК, Върховният касационен съд е провеждал последователно принципа, че определените мерки за лични контакти трябва да бъдат в интерес на децата, като се отчита и възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място. С решение № 452/03.06.2010 г. по гр. д. № 101/2010 г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че даденото с ППВС 1/1974 г. тълкуване е валидно и за случаите, когато неупражняващият родителските права родител има местожителство или местопребиваване на територията на друга държава. Прието е, че и в тези случаи отношенията между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, се осъществява по местожителството на последния, като му се осигури възможност да води детето в своето местожителство или местопребиваване.
По петия въпрос:
Във връзка с поставения правен въпрос с поредица решения /напр. – Решение № 446/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 697/01.11. 2010г. по гр. д. № 1952/2010 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 147/19.04.2011 г. по гр. д. № 845/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др./ безпротиворечиво е застъпено следното обобщено становище: разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем /напр. държавите – членки на Европейския съюз/, или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интереса на детето се преценява във всеки конкретен случай. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права.
Разрешението на въззивния съд не е съобразено с така дадените отговори на повдигнатите правни въпроси.Атакуваното съдебно решение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Съдът е приел, че от съжителството си К. П. и Н. Б. имат две деца – Н., [дата на раждане] и П., [дата на раждане] Към момента на разглеждане на делото, бащата живее в [населено място] с двете деца, а майката – живее и работи в Л.. Родителите не са постигнали съгласие относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на децата си. Съдът е приел, че и двамата родители притежават необходимите качества и могат да се грижат за отглеждането и възпитанието на децата си, както и че разполагат с необходимите за това материални възможности. Отчетено е, че между децата съществува емоционална връзка, но за да постанови разделното им живеене, съдът се е мотивирал с желанието на 13- годишния Н. да живее в България, където се чувства сигурно и спокойно, а по отношение на малолетната П. – с нейната ниска възраст и пол, определящи като по – подходящ родител, на когото следва да се предоставят родителските права майката К. П.. Същевременно, и на двамата родители, въпреки установеното местоживеене в различни държави е определен режим на лични контакти с децата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч.в неделния ден и 15 дни през лятната ваканция. На детето П. Б. е разрешено да напуска страната и да пътува неограничено в чужбина, придружавано само от майката, или неин пълномощник, за което е разпоредено издаването на необходимите за това лични документи.
Изводите са направени при неизяснена фактическа обстановка по делото, в противоречие със закона и в нарушение на процесуалните правила. Това налага касиране на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В нарушение на процесуалните правила и несъблюдавайки принципа на служебното начало за охрана интереса на децата във всеки момент от развитието на производството при спор за родителски права, въззивната инстанция е отказала събирането на поисканите от страните в жалбите им нови гласни доказателства и писмени – доклад от Международната социална служба в Англия за условията, с които разполага там майката за отглеждане на дете, за трудовата й заетост и доходи, както и актуален доклад от социалната служба в [населено място] за условията и възможностите, с които разполага бащата за отглеждането и възпитанието на двете деца. Отказът неправилно е мотивиран с процесуалната преклузия по чл.266 ГПК, каквато в случаите, когато съдът служебно следи за охрана интересите на непълнолетни деца, не настъпва. Нарушението е особено съществено, тъй като е довело до постановяване на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, необходими за изясняване на правнорелевантните факти. При новото разглеждане на делото следва да се изискат социалните доклади от съответните служби и да се съберат всички относими за спора доказателства. В решението следва да се обсъдят и изложат мотиви относно съвкупността от обстоятелства, имащи значение при решаване на въпроса на кого от родителите да се предоставят родителските права за отглеждането и възпитанието на децата- възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, привързаността на децата към родителите, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, битовите и други материални условия на живот.
В решението липсва анализ на обстоятелствата и причините, налагащи разделянето на децата при всеки от родителите. Предоставянето отглеждането и възпитанието на едни от децата при единия родител, а на други – при другия родител в съдебната практика се допуска по изключение, като във всеки конкретен случай съдът е длъжен да посочи причините, налагащи подобно разделяне. Изводите му в тази насока не могат да се основават само на възрастта и желанието на детето, както е направено в атакуваното решение.
В противоречие с разпоредбата на чл.59 ал.6 СК, съдът не е изслушал родителите по въпроса за упражняването на родителските права, с което е допуснал особено съществено процесуално нарушение. Даденият по-горе отговор на този обуславящ правен въпрос е, че при дела, при които разрешава спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става, както и режимът на лични отношения, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо, или не. Изискването е въведено, за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитанието на децата. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд. В противен случай, какъвто е и настоящият, актът му по същество се явява постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за отстраняване на това нарушение.
На следващо място, посоченият в решението режим на лични контакти на децата с родителите е определен в нарушение на закона, като не е съобразено местоживеенето на родителите в различни държави, респ. определеното и за децата аналогично местоживеене. Не е ясно как всяка „първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. в съботния ден до 18.00ч. в неделния ден”, биха могли да се осъществяват контактите на родителите с децата им, при положение, че се налага пътуване между [населено място] и Л.. Така определеният режим очевидно би породил не само недоразумения и конфликти между страните, но и на практика е неизпълним. Той не е съобразен с конкретните обстоятелства и препятства създаването на нормална обстановка за пълноценно поддържане на отношенията между децата и техните родители. При новото разглеждане на делото, в зависимост от решението за предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на децата, следва да се определи подходящ режим на лични отношения, съобразен с интереса на децата и задоволяващ естествената им потребност да общуват нормално и с двамата си родители.
Въззивното решение е постановено в противоречие със закона и по искането с правно основание чл.127а СК, като е разрешено малолетната П. Б. неограничено да напуска страната и да пътува в чужбина, придружавана само от майката, или от неин пълномощник, като за целта е разпоредено издаване на необходимите документи. Съобразно приетото по обуславящия изхода на спора въпрос относно възможността съдът да разреши ненавършило пълнолетие дете да пътува неограничено в чужбина и за неопределен период от време, без съгласието на единия родител следва, че решението на въззивния съд не е в интерес на детето. При новото разглеждане на делото, с оглед изхода по спора за родителските права и местоживеенето на децата, произнасянето на съда следва да е съобразено с приетото в задължителната съдебна практика, че заместващото съгласие по чл.127а ал.2 СК, непълнолетно дете да напуска страната, може да бъде дадено за определен период в определена държава /в случая – Англия/, или в държави, чийто кръг е определяем, или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като се съобразят указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
По въпроса за отговорността за разноските, направени за касационната инстанция, съгласно разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК, следва да се произнесе въззивният съд, на когото делото се връща за повторно разглеждане.
Предвид изложеното и на основание чл. 293 ал. 2 и 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 139/18.04.2013 г. постановено по въззивно гражданско дело № 122/2013 г. на Окръжен съд – Хасково.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.