3
РЕШЕНИЕ
№ 116
София, 21.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1020/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е молба вх. № 103721 от 23.09.2013 г. от И. С. Й. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 145 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 620/2012 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV-то г. о. Молителката твърди, че са налице писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото, които са останали неизвестни на съда при разглеждането му, и иска отмяна на влязлото в сила решение.
Ответникът по молбата Столична община – район „Студентски” я счита за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е отменено решение № 191 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 2799/2011 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 9 650 лева, съставляваща обезщетение за извършени подобрения в апартамент № 110 в [населено място],[жк], вх. Д, ет. 7, предявен от И. С. Й. срещу Столична община, и вместо това искът е отхвърлен.
По делото е установено, че с влязло в сила на 12.09.2000 г. решение по адм. д. № 848/1997 г. на Софийския градски съд е отменено отчуждаването на недвижим имот, собственост на ищцата, а предоставеният й в обезщетение апартамент в[жк], [населено място], е върнат на Столичната община през м. декември 2004 г.; подобренията в него са извършени от ищцата в периода 1999-2000 г., а искът за заплащане на обезщетение в размер на стойността им е предявен на 13.04.2006 г. Прието е, че давността за обезщетение за подобренията е започнала да тече от момента на възстановяване на отчуждения имот – от 12.09.2000 г., и е изтекла на 12.09.2005 г., поради което предявената претенция е погасена по давност. След възстановяване на собствеността върху отчуждения имот, ищцата не е била добросъвестен владелец по отношение на дадения й в обезщетение имот, освободен през 2004 г., поради което доводът, че изискуемостта на вземането е настъпила от прекъсване на владението или от смущаването му чрез предявяване на иск, е приет за неоснователен.
С молбата за отмяна са представени: акт за частна общинска собственост № 729/08.11.2004 г., заповед № РД-48-05/07.04.2006 г. на Столична община – район „Студентски”, жалба на молителката от 08.12.2004 г. срещу заповед № РД-48-01/01.12.2004 г. на кмета на Столична община – район „Студентски”, и съдебните решения, постановени по същата, а именно: решение от 01.07.2005 г. по адм. д. № 4009/2004 г. на Софийския градски съд, административна колегия, III-Б отд., и решение № 3265/28.03.2006 г. по адм. д. № 11445/2005 г. на ВАС на РБ, III-то отд.
В молбата са изложени твърдения, че представените писмени доказателства са от значение за определяне на момента, от който започва да тече погасителната давност за вземането за подобрения. В случая това е принудителното изпълнение на 17.04.2006 г., когато ответникът е получил имуществената придобивка – имота заедно с подобренията, и от когато вземането на ищцата е станало изискуемо. Дори да се приеме, че е започнала да тече от първата заповед за изземване – 01.12.2004 г., то видно от двете представени решения, до 28.03.2006 г. давността е спряла да тече поради наличието на съдебно оспорване на заповедта.
За да се уважи молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото.
Данните по настоящото дело сочат, че заповед № РД-48-05/07.04.2006 г. е представена още с исковата молба и се намира приложена на л.л. 13-14 от първоинстанционното дело; акт № 729/2004 г. е описан в заповед № РД-48-01/01.12.2004 г., която е приложена на л.л. 22-23 от същото дело; решенията по административните дела са описани от ищцата в исковата молба.
Следователно, представените с молбата за отмяна писмени доказателства са съществували и са били известни на страната, едни от тях са били и представени, а на други страната се е позовала при висящността на делото. Тезата, че изискуемостта на вземането за подобрения настъпва от момента на прекъсване на владението – в случая това е принудителното изпълнение на 17.04.2006 г., насрочено със заповед № РД-48-05/07.04.2006 г., или най-късно от деня, когато владението бъде смутено по исков ред, е поддържана пред касационната инстанция, но с постановеното от нея и влязло в сила решение, което е предмет на молбата за отмяна, същата е приета за неоснователна.
В обобщение, представените писмени доказателства не са нови по смисъла на закона и не е налице поддържаното от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като неоснователна, молбата за отмяна ще бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от И. С. Й. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 145 от 05.07.2013 г. по гр. д. № 620/2012 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV-то г. о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: