О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
[населено място], 05.03.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№175/19г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№9648/06.12.2018г. на Д. Р. –гражданин на Италия,гр.Б. от 10.11.2015г. срещу определение №505 от 22.11.2018г. по т.д.№664/18г. по описа на Пловдивски апелативен съд,с което на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК е спряно производството по въззивната жалба на „Сънрайз“ООД срещу решение №256/18.05.18г. по т.д.№7/17г. на Старозагорски окръжен съд,постановено по предявен от Д. Р. иск по чл.135 ЗЗД до приключването с влезли в сила решения на производствата по т.д.№140/17г., т.д.№141/17г., т.д.№168/17г., т.д.№291/17г., т.д.№292/17г., т.д.№293/17г. и т.д.№ 294/17г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението, обосновавани със съображения за липса на преюдициалност между висящото пред състава производство по чл.135 ЗЗД и повдигнатите пред Старозагорски окръжен съд от Р. спорове с правно основание чл.422 ГПК – за установяване съществуването на нейни вземания срещу ответника по иска по чл.135 ЗЗД „Сънрайз“ООД. Сочи се наличие на съдебна практика на ВКС,приемаща,че съдът в производството по иск по чл.135 ЗЗД не следва да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, а ищецът установява като материална предпоставка качеството си на такъв въз основа на твърдените от него факти, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес от предявяването на Павловия иск.
Ответникът по частната жалба „Сънрайз“ООД е оспорил основателността й с доводи,обосноваващи правилност на предприетото от въззивния съд процесуално действие по спиране на производството. Според него, след като по съдебен ред е оспорено качеството на ищцата по иска по чл.135 ЗЗД на кредитор на дружеството,легитимиращ се като такъв с вземанията, които са предмет на установяване в производствата по посочените съдебни дела по описа на СтЗОС, изходът от последните би бил от значение за правилното решаване на спора.
Преди да се произнесе по частната жалба съставът на Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо отделение съобразява, че към момента на депозиране на частната жалба е висящо тълкувателно дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, под чиято т.2 се разглежда правен въпрос,който се явява обуславящ за изхода на спора в настоящото производството – „Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?”.
Предвид това на основание чл.292 ГПК вр. чл.229 ал.1 т.7 ГПК и т.1 от Тълкувателно решение №8 от 07.05.2014г. по тълк.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д.№2/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по т.д.№175/19г. по описа на ВКС , Търговска колегия първо отделение до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.