Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
София, 06.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4180 /2017 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 270 /22.05.2018 г. по касационна жалба на М. Г. Д. и Д. Л. Д. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 785 от 19.06.2017 г. по възз. гр. д. № 1056 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която с него е изнесен на публична продан недвижим имот: дворно място в [населено място] поле, с площ 2 300 кв.м., с идентификатор 87669.502.277, с находящите се в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв.м. и едноетажна жилищна сграда с площ 27 кв.м.
Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса: нарушени ли са принципите на извършване на съдебна делба на недвижим имот (дворно място) чрез изнасянето му на публична продан като неподеляем, без неподеляемостта да е установена от съда?
Прието е, че въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че дворното място с площ 2 300 кв.м. (с площ 2 436 кв.м. по кадастралната скица (на лист 205 от делото на районния съд) и според вещото лице (на л.312 и сл., скица на л.319.) е неподеляемо, без да е прието заключение на вещо лице за поделяемостта на това дворно място и въпреки събраните по делото доказателства, от които е видно, че дворното място не е урегулиран поземлен имот, две от границите му са улици (има лице на две улици), и дължината на тези две граници според вещото лице двете лица към [улица].64 м. (л.318), а постройките с посочени площи 55 кв.м. и 27 кв.м. се намират в ъгъла на дворното място по границите с двете улици (при което се поставя по-скоро въпросът не дали, а на колко дворни места може да бъде поделено дворното място с площ 2 300 кв.м.).
Прието е, че въпросът е разрешен в противоречие с установената съдебна практика: в противоречие със съдебно решение № 39 от 13.02.2015 г. по гр.д.№ 4890 /2014 г. на ВКС, I г.о., постановено на основание чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос е прието, че : в производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава с императивни правни норми, за чието служебно приложение е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпросът дали имотът – предмет на делбата е поделяем; въззивният съд е длъжен служебно, без искане на страните да назначи експертиза за поделяемостта на имота – предмет на делбата, ако такава експертиза не е била назначена и приета от първоинстанционния съд; в противоречие със съдебно решение № 23 от 28.04.2016 г. по гр.д. № 4325 /2015 г. на ВКС, I г.о., постановено на основание чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос е прието, че : съдът, който извършва съдебна делба има задължение служебно да назначи вещо лице, което да даде заключение дали делбените имоти са поделяеми.
Този въпрос е част от по-широкия въпрос: кога един недвижим имот се изнася на публична продан, който съгласно установената съдебна практика е разрешен в следния смисъл: съгласно чл.69 ЗН всеки сънаследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно; публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем (решение № 634 от 04.10.2010 по гр.д. № 1378 /2009 г. на ВКС, I г.о., и решение № 224 от 21.11.2016 по гр.д. № 2378 /2016 г., на ВКС, I г.о. постановени на основание чл.290 ГПК).
Не е допуснато касационно обжалване на останалата част от въззивното решение № 785 от 19.06.2017 г. по възз. гр. д. № 1056 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с която с него на основание чл.283 ГПК от 1952 г. (отм.) е изключен от делбената маса недвижим имот : 2 /3 ид.ч. от дворно място в [населено място] поле, с площ 2400 кв.м., с идентификатор 87669.502.284.
Насрещната страна В. Г. Д. твърди в писмен отговор, че касационната жалба е абсолютно неоснователна и необоснована.
По правния въпрос:
Той е по приложението на правилото на чл.288,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) (на което съответства правилото на чл.348 ГПК) и на правилото на чл.69 ЗН.
Настоящият състав споделя разрешенията в посочените съдебни решения по установените в тях съображения. Тези решения отразяват установена съдебна практика.
Към това може да се добави и следното:
В производство по извършване на съдебна делба на дворно място (дворни места) задължението на въззивния съд служебно да допусне и назначи съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение за поделяемостта на дворно място, чиято делба се извършва (и за действителната пазарна стойност на дяловете), ако такава експертиза не е приета от районния съд, без искане от някоя от страните и дори без довод за процесуално нарушение, се отнася до приложението на разпоредбата на чл.69 ЗН, с която е установена императивна материалноправна норма и следва и от приетото с т.3 и т.1 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /между които е посочена експертиза/, когато тези доказателства са необходими за служебното прилагане на императивна материалноправна норма (т.3) и че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване (т.1).
По съдържанието на въззивното решение:
Производството по делото е образувано през 1998 г. и се разглежда по реда на ГПК от 1952 г. (отм.)
Имотите са допуснати до делба между В. Г. Д., М. Г. Д. и Д. Л. Д. при квоти : 4 /6 ид.ч. в съпружеска имуществена общност за М. Г. Д. и Д. Л. Д. и по 1 /6 ид.ч. за М. Г. Д. и за В. Г. Д..
По отношение на имота с площ 2 300 кв.м. (с площ 2 436 кв.м според кадастралната скица (лист 205 от делото на районния съд) и според вещото лице) въззивният съд е приел, че не е установено той да е поделяем, поради което на основание чл.288,ал.1 ГПК (отм.) той следва да се изнесе на публична продан.
Въззивният съд е направил извод за неподеляемост на това дворно място без по делото да е прието заключение на вещо лице за това и въпреки събраните по делото доказателства, от които е видно, че дворното място не е урегулиран поземлен имот и е със значителна повърхност и лице на две улици (според вещото лице две от границите на дворното място към [улица].97 м. и 37.64 м. (л.318), а от скиците е видно, че постройките с посочени площи 55 кв.м. и 27 кв.м. се намират в ъгъла на дворното място по границите с двете улици), при което се поставя по-скоро въпросът не дали, а на колко дворни места може да бъде поделено дворното място с площ 2 300 кв.м.
По правилността на въззивното решение, в частта, с която то е допуснато до касационно обжалване (По основателността на касационната жалба):
С оглед дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме, че изводът на въззивния съд, че не е установено дворното място да е поделяемо (че е неподеляемо), е формиран при процесуално нарушение на задължението на съда (който извършва съдебна делба на дворни места) служебно да назначи вещо лице, което да даде заключение дали делбените имоти са поделяеми.
Процесуалното нарушение се е отразило на обосноваността на извода за поделяемостта на дворното място и следователно на правилното приложение на правилото на чл.288,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) (за начина на извършване на съдебната делба) и на правилото на чл.69 ЗН (за правото на всеки сънаследник да иска своя дял в натура) и като краен резултат се е отразило на изхода от делото, поради което следва да се приеме за съществено.
Следва да се отбележи, че върху тежестта на процесуалното нарушение се отразява и това, че от самото описание на имота и от неговите характеристики, отразени в представените по делото скици (дворното място е с голяма площ, две от границите му са улици, не е урегулирано и постройките в него се намират в близост до улица), може да се направи по-скоро извод за неговата поделяемост в няколко варианта.
От изложеното дотук следва, че въззивното решение е неправилно в допуснатата до касационно обжалване част и следва да бъде отменено.
В случая се налага да бъдат извършени съдопроизводствени действия – служебно да бъде назначена съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение за поделяемостта на дворното място (по приложението на правилото на чл.288,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) и в случай на поделяемост – за различните варианти на поделяемост и за действителната стойност на дворните места, които ще се образуват при разделянето, като бъдат взети предвид и съобразени обстоятелствата, че страните по делото са собственици на 2 /3 ид.ч. на съседното дворно място, което притежават в съсобственост с трето лице, което е съпруг на В. Г. Д.. Тези обстоятелства са от значение за начина на разделяне на процесното дворно място и представляват възможност за постигане на съдебна спогодба или на извънсъдебна спогодба, с които страните да уредят по най-благоприятен начин отношенията си, за което могат да бъдат поканени от съда, който да им разясни последиците от постигането на доброволно уреждане на спора, както и последиците, в случай, че такова не бъде постигнато.
Поради изложеното и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция, произтичащи от разпоредбата на чл.293,ал.3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта по извършването на делбата на недвижим имот: дворно място в [населено място] поле, с площ 2 300 кв.м., с идентификатор 87669.502.277, с находящите се в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв.м. и едноетажна жилищна сграда с площ 27 кв.м,, като той е изнесен на публична продан и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При повторното разглеждане на делото и на основание чл.294,ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 785 от 19.06.2017 г. по възз. гр. д. № 1056 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която с него е изнесен на публична продан следният недвижим имот: дворно място в [населено място] поле, област П., с площ 2 300 кв.м., с идентификатор 87669.502.277, с находящите се в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв.м. и едноетажна жилищна сграда с площ 27 кв.м.
Връща делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при съобразяване с дадените по-горе указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.