О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1160
гр.София 21.10.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕНСЪД, ГК, ІV г.о. в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар………………………и в присъствието на прокурора……………
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4052
по описа за 2015 год.за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от [фирма] срещу решение от 27.02.15 г.по в.гр.дело № 6555/14г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 20.02.14 г. по гр.дело № 47164/13г.на Софийски районен съд, 67 състав. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение,с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ,предявени от П. С. Д. срещу дружеството
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК. Поставен е въпросът: длъжен ли е работодателят да опише всяко едно от системните нарушения,извършени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,като опише конкретен момент на извършване на конкретно нарушение,когато нарушенията са десетки на брой в определен период. Представя съдебна практика.Поддържа се и недопустимост на решението по отношение на иска за възстановяване на работа по чл.344 ал.1 т.2КТ.
Ответникът по жалбата П. Д. чрез адв.И. В. – П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 8 от 2.10.13г.на управителя на ответното дружество,с която на ищеца П. Д.,на длъжност” застрахователен брокер”,е наложено дисциплинарно наказание” уволнение”,на основание чл.190 т.1 т.3 КТ и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ,е незаконосъобразна.Направен е извод,че е нарушена разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ – заповедта не е мотивирана,включително и чрез препращането към доклад за ревизия, не са уточнени нарушенията от обективна и субективна страна;не е посочено времето на извършването им. Изложени са и мотиви за недоказаност на нарушенията.По тези съображения са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1,т.2 и т.3 КТ.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусна в частта,с която е уважен искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ- за възстановяване на предишната работа.Въпросът: следва ли да бъде възстановен на предишната работа работник или служител при дисциплинарно уволнение,извършено в срока на отправено до него предизвестие от работодателя,ако уволнението е отменено,но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието, е разрешен в противоречие с ТР № 2/12 г.на ОСГК на ВКС.
Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса : длъжен ли е работодателят да опише всяко едно от системните нарушения, извършени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,като опише конкретен момент на извършване на конкретно нарушение,когато нарушенията са десетки на брой в определен период. тъй като не е разрешен в противоречие със задължителната практика,намерила израз в решения по чл.290 ГПК № 849 от 12.02.11 г. на ІV г.о.; № 266/26.09.2011 г. по гр.д. № 311/2011 г. на ІІІ г.о.; № 432/07.11.2011 г. по гр.д. № 65/2011 г. на ІV г.о.; № 287/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на ІV г.о. и др. В тях е изяснено, че изискването за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл.194 КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението. Задължителните реквизити на чл.195, ал.1 КТ м огат д а с е с ъдържат в е дин а кт – обикновено т ова е
заповедта, с която се налага наказанието, но тя може да препреща и към друг акт, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчването на самата заповед.
В разглеждания случай приетите от въззивния съд изводи за начина на мотивиране на заповедта са в съответствие с практиката на ВКС по тълкуване на разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 27.02.15 г.,постановено по в.гр.дело № 6555/14 г.на Софийски градски съд В ЧАСТТА,с която е уважен иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението в останалата му част.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 15 лв и да представи вносна бележка.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.