О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1160
София, 30.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 132/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. от Република Турция, приподписана от адв. Цв. Я., против решение № 241 от 30.10.2008 г. по в.гр.д. № 294/08 г. на Ловешкия окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 281 от 01.07.2008 г. по гр.д. № 1467/06 г. на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. против Общинска служба “Земеделие и гори” [населено място] и [община] иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на И. А. М. и А. А. М. на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на [населено място], подробно описани в диспозитива на решението.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснавоност и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че процесните имоти попадат под действието на Конвенцията за установяване между България и Турция, в сила от 15.08.1926 г., като не е взел предвид, че имотите са били отчуждени и причислени към ДПФ по реда на 651- во ПМС, поради което подлежат на възстановяване по реда на чл. 10, ал.3 ЗСПЗЗ. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 10, ал.3 ЗСПЗЗ към земеделските земи, причислени към ДПФ по реда на 651- во ПМС от 1950 г., ако собственици им са се изселили от България в Турция до 1952 г.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с Протокол № 40 от 10.02.1951 г. и с Протокол № 135 от същата дата на Общинската комисия за Т. в [населено място], са били отчуждени безвъзмездно и причислени към държавния поземлен фонд описаните в тях имоти- ниви, ливади и лозя, като е посочено, че имотите се отчуждават по молба на собствениците съответно И. А. М. и А. А. М. на основание 651- во постановление на МС от 11.10.1950 г. Установено е също, че И. М. е пристигнал в Турция като свободен емигрант на 10.05.1951 г.
При така установените факти въззивният съд е приел, че процесните земеделски имоти не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като са били причислени към ДПФ по молба на собствениците, но дори и да не е било извършено такова разпореждане, са станали държавна собственост по силата на Конвенцията за установяване между България и Турция и Договора за приятелство между България и Турция, в сила от 15.08.1926 г. Прието е, че съгласно посочените актове, действували до 31.12.1952 г., ако в 2- годишен срок изселниците от двете държави не уредят собствеността си върху недвижимите имоти, те стават собственост на държавата, на чиято територия се намират. Предвид данните по делото, че наследодателят на ищеца се е изселил от България в Турция през 1951 г., въззивният съд е приел, че заявените за възстановяване имоти попадат под режима на Ангорската спогодба и към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост на наследодателите е било изгубено.
С оглед на данните по делото и изложените в касационната жалба и приложението към нея по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК доводи следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос за приложението на чл. 10, ал.3 ЗСПЗЗ към земеделските земи, причислени към ДПФ по реда на 651- во ПМС от 1950 г., ако собственици им са се изселили от България в Турция до 1952 г. Настоящият състав намира, че произнасянето на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и при други подобни случаи, тъй като по този въпрос, обусловил изхода на делото, липсва установена съдебна практика.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241 от 30.10.2008 г. по в.гр.д. № 294/08 г. на Ловешкия окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: