О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1161
София, 17.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 24 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3911/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският градски съд, с въззивно решение по гр. д. № 272/2013 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на А. К. от длъжност „авиомеханик” в [фирма], извършено със заповед от 11. 07. 2012 г.. Касационна жалба срещу решението е подадена от [фирма], [населено място], с приложени към нея изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и две решения на състави на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, А. К. от [населено място] счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество, а ако бъде допуснато касационно разглеждане, жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Решаващият извод на въззивния съд при разрешаване на спора по делото с признаване незаконност на уволнението на ищеца К. е неизпълнение от страна на работодателя на задължението по чл. 193, ал. 1 КТ – преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, като го покани да даде такива обяснения. Съдът е приел, че по делото не е доказано, поканата от работодателя, съдържаща се в писмо от 19. 06. 2012 г., да е достигнала до знанието на ищеца и това да е станало преди уволнителната заповед, поради което постановяването на уволнението е опорочено.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съображения, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, приложените решения на състави на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Искането е обосновано.
С решение от 22. 05. 2012 г. по гр. д. № 985/2011 г., на ВКС, ІV г. о. е прието, че разпоредбата на чл. 192, ал. 2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са приети по негова вина и като виновно поведение на уволнения е посочено неуведомяването на работодателя за промяна или отсъствие от адреса, който работникът е съобщил на работодателя. По настоящото дело има данни, че поканата от работодателя е била изпратена на адреса, който ищецът К. е съобщил на ответника [фирма], но К. не е живеел на този адрес, а жилището е обитавано от друго лице. При тези данни, решаващият съд е следвало да се произнесе за наличието или липса на виновно поведение от страна на ищеца, изключващо приложението на чл. 193, ал. 2 КТ, като се съобрази със задължителната практика на ВКС.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05. 03. 2013 г. по гр. д. № 272/2013 г. на Софийския градски съд по жалбата на [фирма].
УКАЗВА на жалбоподателя да представи по делото документ за внесена държавна такса 30 /тридесет /лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение, делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: