О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1161
София, 22.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1005 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадена от Е. В. К. против решение от 28.01.2008г.и решение от 23.12.2008г. за поправка на очевидна фактическа грешка на първото, постановени по гр.д. № 1781/2005г. на СГС. С тях е отменено решение от 10.05.1999г. по гр.д. № 3731/1998г. на СРС и вместо това е признато за установено по отношение на Н. С. С., че Е. В. К. не е собственик на урегулиран парцел ****ХХІV-110 от кв. 9 по плана на гр. С., кв. Бистрица, м. “М”, разширение “Д” и е отхвърлен иска, предявен от Е. В. К.по чл. 108 от ЗС за същия имот против Н. С. С..
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че.ищцата е наследница на В. К. К. , който на основание замяна по ЗТПС, оформена с н.а. № 112/20.05-1960г. получава нива от 1790 кв.м. в м. “Д”. С частен договор от 19.07.1960г., приложен по първоинстанционното дело той продава на К. И. М. 790 кв.м. от него по пет лв. кв. м.. Въпреки това декларира имота по реда на ЗСГ на 26.09.1973г., но посочва, че го е продал с частен писмен договор. Заявява за възстановяване имота по реда на ЗСПЗЗ и с решение № 5* от 01.08.1994г. е възстановено правото на собственост върху имот от 1790 кв.м., съставляващи имоти 109 и 110 по кадастралния план, изготвен 1991г. През 1995г. имота от 790 кв.м. е включен в регулацията и за него е отреден парцел ****ХХІV. За този имот, ответницата по иска по чл. 108 от ЗС се е снабдили с нот. акт по обстоятелствена проверка № 1*1г. и го е прехвърлила на ответника Н с н.а. № 62/30.06.1991г. В имота е изградена вилна сграда около 1980г., узаконена с акт № 133/25.09.1994г.
При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че на основание чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ /редакция – ДВ, бр. 122 от 1997 г.), на възстановяване подлежи имота, който е притежаван преди замяната по ЗТПС. Освен поради действието на тази норма и защото наследодателят на жалбоподателката К. е “продал” процесния имот, съдът е приел, че тя не се легитимира като собственик по реституция. Прието е, че ответницата го е придобила по давност, тъй като владението е предадено още 1960 г. на основание предварителния договор и до 1973г. са изтекли повече от 10 години, имота не е бил включван в блок на ТКЗС, т.е. не е бил земеделска земя, не е и одържавяван по чл. 12 от ЗСГ, защото не е съставен акт за държавна собственост за този имот, поради което не е имало пречка той да бъде придобит по давност Затова констатациите на нотариуса в нот. акт по обстоятелствена проверка съответстват на действителното правно положение..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се формулират няколко правни въпроса. 1. могла ли е да изтече придобивната давност в полза на “купувача” по предварителния договор за процесния имот предвид действието на чл. 29 от ЗСГ, 2/Одържавяването на имотите по чл. 12 от ЗСГ по силата на закона ли е ставало, или е следвало да има отчуждително производство, за да се приеме, че е налице основанието за реституция по чл. 10, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Касаторката навежда довод, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката по чл. 12 и чл. 29 от ЗСГ и чл. 10 от ЗСПЗЗ.
Отговорите на тези въпроси, пряко свързани с изхода от спора, който въззивният съд е дал са в противоречие със съдебната практика. По чл. 29 от ЗСГ, във вр. с чл. 7, ал.2 от ЗРПВПННИ въззивният съд в противоречие със съдебната практика /Р № 037/18.07.2002г, по гр.д. № 1090/2001г. на ІV гр.о./.е приел, че праводателя на ответниците е могъл да придобие по давност “купения” с предварителен договор от 1960 г. недвижим имот, находящ се в покрайнините на гр. С.. В противоречие със задължителната съдебна практика т.8 ПП № 8/1979г. по приложението на чл. 12 от ЗСГ /отм/, въззивният съд е приел, че имота не е станал държавен по силата на закона, щом за него не е съставен акт за държавна собственост. Не е съобразена и практиката, според която за решението на ПК, като административен акт се прилагат материално правните норми, действащи към момента на постановяването му. / Р № 640/29.06.2009г. по гр.д. № 2423/08/
За разрешаването на формулираните в касационната жалба правни въпроси и поради това, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, въззивното решение следва да се допусне до касация, ведно със свързаното с него решение за поправката му.
Според касаторката, в противоречие със съдебната практика, съдът е приел, че владението, основано на предварителен договор е добросъвестно и е приел придобиване по давност при действието на ЗСГ. Въззивният съд не е формирал мотиви, че наследодателят на ответницата е добросъвестен владелец.. В този смисъл по този въпрос, решението не е постановено в противоречие с цитираната и приложена практика по чл. 70 от ЗС. Владението, основано на предварителен договор е обикновено и за придобиване по давност на владяния имот е необходим срок от 10 години.
В съответствие със съдебната практика по чл. 15, ал.2 от ЗАП е прието, че решенията на ПК не са нищожни, дори да са подписани само от част от членовете им, защото тя е колективен орган и ги постановява с мнозинство от гласовете. По този въпрос не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, защото има съдебна практика, както и самата касаторка посочва..
По изложените съображения относно наличието на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК по формулираните по това основание въпроси, обжалваното решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка следва да се допусне до касация, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.01.2008г.и решение от 23.12.2008г. за поправка на очевидна фактическа грешка на първото, постановени по гр.д. № 1781/2005г. на Софийски градски съд по касационни жалби, подадена от Е. В. К..
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 85 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационните жалби ще бъдат върнати.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: