Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
722_10_opr288_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1162
София, 08.11. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Бонева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 722 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. П. срещу въззивно решение от 15.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 11817 /2009 г. на Софийски градски съд, г. о., ІV – Д възз. с-в., с което е потвърдено решение от 06.10.2009 г. по гр.д. № 36240 /2008 г. на Софийски районен съд, 53 с-в., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу Управление на движението на влаковете и гаровата дейност към НК „Ж. инфраструктура” с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ, последният от които с цена 3,216 лева и за посочен период от време.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване по противоречиво разрешаван въпрос за вида на сроковете по чл.358 КТ и за това, че въззивният съд е разгледал възражение за давност, предявено за пръв път пред него, като твърди, че въпросите осъществяват основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, за основателно направеното за пръв път пред него възражение, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са предявени след изтичане на сроковете по чл.358,ал.1,т.1 и т.2 КТ, погасени са по давност и подлежат на отхвърляне, което обуславя неоснователността на третия иск (по т.3).
Настоящият състав намира, че от значение за изхода от спора в полза на жалбоподателя (за уважаване на предявените от него искове), е въпросът дали въззивният съд при приложение на ГПК от 2008 г. има право да разгледа възражение за давност, предявено като защитно средство за пръв път пред него от жалбоподател-ответник, който не твърди, че е налице хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК.
ГПК не урежда изрично такава хипотеза, затова въпросът е от значение за развитие на правото и това е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Спорът е трудов и жалбоподателят, която е служител, не дължи държавни такси за разглеждането му.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационното обжалване въззивно решение от 15.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 11817 /2009 г. на Софийски градски съд, г. о., ІV – Д възз. с-в..
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.