О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1163
гр.София, 05.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1184/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Я. Ц. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 57 от 19.03.2012 г. по гр.д.№ 55/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Сливенски районен съд по гр.д.№ 2389/ 2011 г. и по този начин в отношенията между жалбоподателката и ищеца С. И. С. е признато за установено, че разписка от 02.12.2005 г., изходяща от Я. Ц. И., е истински документ.
Жалбоподателката твърди в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че въззивното решение е недопустимо и в тази връзка повдига процесуалноправният въпрос допустим ли е иск за установяване на истинност на документ, ако ищецът не е обосновал наличие на правен интерес от предявяване на такъв.
В изложението сe твърдят и други пороци на обжалваното решение (без да са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК), които доводи в производството по чл.288 от ГПК са без значение.
Ответната страна С. И. С. оспорва жалбата. Поддържа, че е обосновал правния интерес от воденето на делото и че няма основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Въззивният съд е приел, че истинността на разписката, издадена от Я. И., има значение за отношенията между нея и ищеца С., макар документът да е бил представен като доказателство и обсъждан в наказателното производство, водено за извършено от ищеца престъпление с пострадал ответницата. Прието е, че съдилищата в това производство не са обсъдили разписката и поради това интерес от установяване на истинността й има.
При тези мотиви на въззивната инстанция касационното обжалване следва да бъде допуснато. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество. В случая обуславя въззивното решение процесуалноправният въпрос съществува ли правен интерес от предявяване на иск за установяване на истинност на документ, който е бил приет като доказателство в наказателно производство, по което е имало предявен граждански иск между същите страни, и което е приключило с влязъл в сила акт по същество. От отговорът на този въпрос зависи допустимостта на обжалваното решение, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 57 от 19.03.2012 г. по гр.д.№ 55/ 2012 г.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 40 лв (четиридесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: