ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1165
София, 12.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 16 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Д. като процесуален представител на П. Я. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 01.Х.2010г. по в.гр.д. № 715/2010г.
Ответникът по касационната жалба П. К. К. от [населено място] не е далотговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВТОС е отменил решението на Свищовския РС от 18.І.2010г. по гр.д. № 788/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е развалил до 1/6 ид. част договора, предмет на нот.акт № 31/2009г., с който П. М.К. продала на ответницата – касатор 4/6 ид.части от дворно място и от построените в него къща, стопанска сграда и гараж и от подобренията и трайните насаждения срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката с осигуряване на спокоен и добър живот, какъвто е водила до сега, и срещу грижите, които тя е получила от м.май 2008г. до изповядането на договора.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че приобретателката не е доказала, че е изпълнила в пълен обем задълженията си от момента на сключването на договора. Тя е живяла и работила в С., през декември 2008г. прехвърлителката заболяла сериозно от карцином на жлъчния мехур, при извършената й операция в клиника в С. тя е била придружавана от дъщеря си, а не от внучката си /приобретател/, през следващите месеци на болната е изписван морфин, поставян от медсестра в [населено място], според показанията на която при посещенията й в дома на болната е присъствала друга жена – Б., която полагала грижи за нея, имало случаи и внучката да е бивала при баба си, но не постоянно, алеаторният договор се сключва с оглед личността, прехвърлителката е желаела да получи грижи от внучката си, с която се гордеела много, а не е установено тя да е приготвяла храна всекидневно, да е почиствала дома, всекидневно да е осигурявала лекарства и обгрижване на болната, помощ и грижи са полагани от трето лице, за което дори не е установено, че е получавало възнаграждение за своя труд. Прието е, че на доказване подлежат само поетите задължения относно бъдещите /след сключването на договора/ грижи и издръжка.
В изложението на П. Я.П. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, като не е изпълнил задължението си да прецени всички събрани по делото доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите К., Й.П. и Св.П., което е в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в ТР № 1/2001г. и две решения на състави на ВКС. Въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и по въпросите: 1. как се определя обема на дължимата грижа и издръжка по алеаторен договор и следва ли изпълнението на договора да е съобразно конкретните нужди на кредитора с оглед извода на въззивния съд, че на доказване подлежат само поетите задължения относно бъдещи грижи и издръжка – сочат се решения на състави на ВКС; 2. следва ли задълженията по алеаторния договор да се изпълняват само лично или приобретателят може да бъде подпомаган от близките си или от трети лица, за де се приеме точно изпълнение на задълженията – сочи се практика; 3. необходимо ли е съвместно живеене в едно домакинство на страните по алеторния договор – сочи се практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените от касаторката процесуалноправен и материалноправен въпрос под № 2, по които с представените решения се обосновава наличие на противоречие с практиката на ВКС и противоречива практика. По въпрос № 3 въззивният съд не се е произнесъл /няма извод в атакуваното решение, че страните по алеаторния договор е следвало да живеят в едно домакинство/, а въпрос № 1 не е от значение за изхода на спора, тъй като изводът на въззивния съд в тази насока – че изявленията на прехвърлителката, че за нея са полагани грижи и е давана издръжка в определен период преди сключването на договора, не могат да бъдат подлагани на проверка – тези обстоятелства се считат установени, е в съответствие с твърденията на ищцата.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд № 285 от 01.Х.2010г. по гр.д. № 715/2010г.
УКАЗВА на касаторката П. Я. П. от [населено място] в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 88лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: