ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1166
София, 12.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 988 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А. като процесуален представител на Б. П. Б. от [населено място], С..област, срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 20.І.2010г. по в.гр.д. № 352/2006г.
Ответникът по касационната жалба Окръжна прокуратура С. не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение САС е отменил решението на Софийския окръжен съд от 31.Х.2005г. по гр.д. № 883/2004г. в частта, с която Б. П.Б. и К. Ас.Б. са осъдени да заплатят в полза на държавата разликата над сумата 5000лв. до 5073лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Прокуратурата на РБ срещу Б. П.Б. и К. Ас.Б. иск за сумата 73лв. на основание чл.36 във вр. с чл.34 от ЗСГ /отм./, и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част, с която по исковете срещу Б.Б. и К.Б. са отнети в полза на държавата апартамент № 40 и 41, находящ се в С., с площ 114.69 кв.м, заедно с прилежащото му мазе и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, придобит на 16.V.1997г. с нот.акт № 36/1997г. от малолетното тогава дете на ответниците П. Б. Б. чрез нейната майка и законна представителка, както и 5000лв., които ответниците са осъдени да заплатят в полза на държавата, ведно със законната лихва, считано от 07.ІХ.2004г. до окончателното изплащане, както и такси и разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл.42 ал.3 от ЗСГ /отм./ предявеният от Окръжна прокуратура иск е допустим, тъй като в тази хипотеза не е необходимо предложение на териториалната комисия по чл.38 от ЗСГ /отм./; че по силата на чл.40б ал.5 от ЗСГ /отм./ поради неподаването в срок от Б.П. на декларация за притежаваното от него имущество, източници на доходи и извършени разходи , до доказване на противното се счита, че имуществото на лицето е придобито с нетрудови доходи и се отнема в полза на държавата, съгласно чл.35 от ЗСГ /отм./ и чл.64 от ППЗСГ „имуществото” по смисъла на закона включва и придобитото от членовете на домакинството на лицето, срещу което е образувана преписката, с оглед разпоредбата на чл.40б ал.6 от ЗСГ /отм./ по отношение на Б.П. е в сила презумпцията, че придобитото от него имущество е с незаконен произход, презумпцията не е приложима по отношение на съпругата му К.Б. поради неизпълнено от прокуратурата задължение да изиска от нея декларация по чл.40б ал.1 от закона, при което въз основа на показания на свидетели е прието, че дарените от нейните родители средства са в размер 1004 деноминирани лева, представляващи законен доход. Прието е, че общо за исковия период 01.І.1997г. – 30.ІІІ.2003г. приходите на семейството от трудови възнаграждения, от печалба от търговски дружества и от дарението възлизат на 4182.57лв. Позовавайки се на ПП 5/1985г. и на ПП 10/1976г. съдът е приспаднал от разходите на семейството периода, през който ответникът пребивавал в затвора и приемайки за база за разходите усреднените показатели на НСИ, а не размерът на М., е направил извод, че разходите за исковия период възлизат на 19138.25лв., а с прибавянето на 5000лв., внесени от П. като уставен капитал при регистриране на [фирма], разходите са 24138.25лв. Към разходите се отнася и средната пазарна стойност на придобития на името на детето на ответниците апартамент в размер на 52766лв., определена със заключение на вещо лице. Разходите многократно надвишават установените законни доходи, поради което и по силата на чл.62 ал.2 от ППЗСГ разликата следва да се присъди в полза на държавата, поради което в полза на държавата следва да се отнеме целия недвижим имот и сумата 5000лв. Тъй като делото е гледано в състезателно производство и по иск, предявен по действащ към този момент ред, като неоснователно е оценено възражението за нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Поради заявяване на възражението за давност след устните състезания, въззивният съд не го е разгледал.
В изложението на Б. П.Б. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му указание, като основание за допускане касационно обжалване се сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК. Въззивният съд не разгледал твърденията за недопустимост на претенцията с оглед периода на придобиване на апартамента, а е разглеждан период на придобиване на незаконни доходи след придобиването на имота, който въпрос е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК; липсва задължителната предпоставка за правото за предявяване на иска – предложение на комисията, по който въпрос съдът се произнесъл в противоречие с определение на ВС І ГО № 78/20.VІ.1975г. и с Инструкция № 3 на Гл.прокуратура; изложени са съображения, че изключението по чл.42 ал.3 от ЗСГ /отм./ изисква наличието на безспорни доказателства, че при условията на тази разпоредба прокуратурата няма право да събира доказателства, поради което производството е проведено при липса на право на иск, обусловило недопустимост на атакуваното решение, че полицейските органи, по чийто сигнал е образувана прокурорската преписка, нямат вменени сигнални функции, а и по анонимен сигнал е недопустимо да се образува каквото и да било производство. Изложени са съображения за разбирането на касатора по приложението на чл.31, чл.33 и чл.34 от ЗСГ, като се твърди, че за да е налице нетрудов доход, той трябва да е получен по описаните в чл.31 или чл.33 начини, което предполага задължително произнасяне на ВКС с оглед правилното тълкуване и прилагане на закона. Исковата претенция била недопустима и тъй като е предявена за отнемане на имот, придобит със средства на трето лице на името на непълнолетно дете на ответниците, към което Б.Б. е нямал каквото и да било отношение, с което се нарушавали конституционни права на трето лице, въззивният съд се произнесъл в противоречие с ППВС 10/1975г., според което ако се отнема недвижим имот, то се постановява в лицето на носителя на правото на собственост. Непроизнасянето от съда по възражението за давност било основание за връщането на делото за ново разглеждане съгласно установената практика. Изложени са съображения, че производството по делото е в противоречие с ЕКЗПЧОС, като се сочи решение на ВКС № 1465/2002г. ІІІ ГО.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение само по въпроса за отнемане на недвижимия имот, който е собственост на трето за спора лице, което е в противоречие с ППВС № 10/1975г.
По първия поставен от касатора въпрос – въззивният съд не разгледал твърденията за недопустимост на претенцията с оглед периода на придобиване на апартамента, а е разглеждан период на придобиване на незаконни доходи след придобиването на имота, съдът не се е произнесъл, тъй като такова възражение касаторът не е релевирал по делото. По въпроса за липса на задължителна предпоставка за правото на иск, тъй като няма предложение на комисията по чл.38 от ЗСГ /отм./, с представеното определение на ВС І ГО № 78/20.VІ.1975г. не се обосновава наличието на противоречива практика с оглед обстоятелството, че разпоредбата на чл.42 ал.3 от ЗСГ /отм./, на която въззивният съд се е позовал, предвиждаща възможността окръжният прокурор да предявява иск за отнемане на нетрудови доходи и без предложение на комисията, е в сила от 1986г.
Останалите съображения в изложението представляват оплаквания по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, № 103 от 20.І.2010г. по гр.д. № 352/2006г.
УКАЗВА на касатора Б. П. Б. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 122.70лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: