O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1166
София, 19.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 729 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5082/18.04.2011 година, заявена от К. на [община]- П. Р., приподписана от адв. Г. Г.- САК срещу въззивно Решение Nо15 от 14.02.2011 година постановено по гр.възз.д. Nо 1891/2010 година на ОС-Бургас.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 сл.ГПК/ отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция – Решение Nо V.-963/30.07.2010 година постановено по гр.д. Nо 1006/2007 година на РС-Бургас , а което по отношение на [община] е прието за установено на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, че Б. п. ц./ Б./ е собственик на недвижим имот 2 690 кв.м., посочен по скица , неразделна част от решението, реална част от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], отреден за морска градина , базар, църква „С. К. и М.”, църква „Св.З.”.
За да уважи иска , съдът е приел, че процесният недвижим имот съставлява двор към х. „С. Г.” [населено място]/ стара градска част/, още от 1911 година е заснет по КП като църковен , по КП от 1955 година попада в терен, предвиден за отчуждаване за морска градина, но поради липсата на данни за извършена процедура по отчуждаването не може да се приеме , че по отношение на терена следва да се зачетат последиците на ЗПИНМ / отм./
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като посочената цена на иска в първата инстанция е за имот касае само храма- ПИ с идентификатор * и данъчна оценка от 11931.30 лв. / ? от тази данъчна оценка – цена на иска от 2 992.83 лв. / , а предмет на спора е имот от 2690 кв.м. от ПИ с идентификатор * – с площ от 23 379 кв.м. и данъчна оценка / към 2008 г./ от 254 687.50 лв. или цената на заявения и разгледания иск от 30430 лв. т.е. обжалваното решение е постановено при нарушена родова подсъдност , с предмет на иска чл.97 ал.1 ГПК / отм./. респ. неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК .
Касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално –правният въпрос –следва ли втората инстанция да обезсили недопустимото решение на първата инстанция и да прекрати производството, като изпрати делото на компетентния съд или може да постанови съдебен акт по съществото на спора / при нарушена родова компетентност/, произнесен в противоречие ПП ВС 1-85
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод, че по въпроса когато страната може да предяви осъдителен иск , допустимо ли е да предявяване на установителен иск и следва ли съдът служебно да следи за наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск, въззивният съд е изразил становище, обратно на това по Решение Nо 1019 от 10.05.1996 година по гр.д. Nо 519/95 г. ВС-IV г.о.,Решение Nо 11 от 19.01.1979 година по гр.д. Nо 782/78 год.- ВС- 3 отд., Решение Nо 1109/9.07.2003 год. по гр.д. Nо 1890/2002 година на ВКС-V отд., Решение Nо 240 от 7.02.1970 год. по гр.д. Nо 1582/69 на ВС-I отд.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа и по въпроса дали преди влизане в сила на чл. 74а ЗПИНМ/ нова бр.54/1956 г./ се прилага правило на чл. 39 ЗПИНМ като се считат за отчуждени посочените в правната норма недвижими имоти , с довод , че произнесеното решение на въззивния съд противоречи на приетата теза по Решение Nо 1288 от 27.05.1960 год. по гр.д. 2920/60 г.- 3 отд. на ВС/ по приложение на нормата няма противоречие ,зависи от установените факти кога-преди влизане в сила на изменението на ЗПИНМ от 1956 година или след това е извършено отчуждаването- в случая е прието, че няма приложена регулация – ако се твърди друго като меродавен момент- да се докаже като факт/.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по въпроса следва ли при заявен установителен иск за собственост в исковата молба да се опише актуалното положение на урегулирания имот съобразно действащ РП или ПУП и нередовна ли е исковата молба , ако имотът е описан по отменен план, с довод , че с въззивното решение този въпрос е произнесен в противоречие с Решение Nо 690 от 19.04.1999 година по гр.д. Nо 74/99 година на ВКС-V отд., Решение Nо 382 от 02.05.1996 година по гр.д. Nо 1594/1995 г. на ВС- IV отд.
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответника по касация- Б. п. ц.- н. н. х. ”С. Г.”- С. е., с която се оспорва допустимостта на касационното обжалване , счита , че съдът правилно е определил родовата подсъдност на заявения иск, а поставените въпроси не са разрешени противоречиво, в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, оспорва се и основателността на касационната жалба.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК о чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 5000 лв., предвид данните за данъчната оценка на процесния имот , изчислена съобразно данните по А. 1011/04.06.2008 година за сумата 33 618.55 лв.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване единствено на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
С разясненията на ТР 1 / 2009 година на ОСГКТК се прие , че по см. на чл. 280 ал.1 ГПК материално-правния или процесуално- правен въпрос следва да е включен в предмета на спора , да е от значение за изхода по конкретното дело и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. От формулирани от защитата на касатора въпроси, посочени по-горе в изложението, следва да се приеме , че въпросът –следва ли втората инстанция да обезсили недопустимото решение на първата инстанция и да прекрати производството, като изпрати делото на компетентния съд или може да постанови съдебен акт по съществото на спора / при нарушена родова компетентност/, е коректно формулиран и произнесен в противоречие ПП ВС 1-85.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по въпроса дали преди влизане в сила на чл. 74а ЗПИНМ/ нова бр.541956 г./ се прилага правило на чл. 39 ЗПИНМ като се считат за отчуждени посочените в правната норма недвижими имоти , тъй като не може да се приеме , че произнесеното решение противоречи на приетата теза по Решение Nо 1288 от 27.05.1960 год. по гр.д. 2920/60 г.- 3 отд. на ВС.Последното касае приложението на нормата, но самото разрешение като изход на правния спор е обусловено от установените факти кога-преди влизане в сила на изменението на ЗПИНМ от 1956 година или след това , е извършено отчуждаване, но не и дали е приложена или не самата регулация,
И. въпрос когато страната може да предяви осъдителен иск , допустимо ли е да предявяване на установителен иск и следва ли съдът служебно да следи за наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск, се явява неотносим с оглед на преобладаващата съдебна практика, че страната избира начина и формата на защита на правото си на собственост.
И. въпрос следва ли при заявен установителен иск за собственост в исковата молба да се опише актуалното положение на урегулирания имот съобразно действащ РП или ПУП и нередовна ли е исковата молба , ако имотът е описан по отменен план, не може да се приема за въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , тъй като няма пряко отношение към постановения позитивен / за ответника по касация / правен резултат.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 152.15 лв. . / сто петдесет и два и 0.15 лв. ./, вносима от касатора по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5082 / 18.04.2011 година, заявена от К. на [община]- П. Р., приподписана от адв. Г. Г.- САК срещу въззивно Решение Nо 15 от 14.02.2011 година постановено по гр.възз.д. Nо 1891/2010 година на ОС-Бургас.
УКАЗВА на касатора ,че следва да бъде внесена дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 152.15 лв. /сто петдесет и два и 0.15 лева / по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касатора [община], представлявана от К. на общината и повереника адв. Г. Г. -САК се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :