О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1167
София, 22.12.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1099 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ищците Д. А. Й., К. А. К., Н. А. К., К. Ц. Д., Р. Д. С., Ц. Д. Ц., К. Й. Н., В. Й. Д., А. Й. Ж. , Й. А. Н., Д. Г. Д., С. Д. Б., Г. Д. Б. и Д. Д. Б., чрез пълномощника им адв. П от ответника П. к. „В”, гр. В., чрез пълномощника й а. Д против решение № 433 от 8.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* от 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение № 1* от 10.05.2008 г. по гр.д. № 3294/2005 г. на Районен съд В. за уважаване на ревандикационния иск по отношение на недвижим имот в гр. В., кв.”В”, представляващ ПИ № 391 в кв.39 по ЗРП на кв. Виница, с площ от 1500 кв.м., очертан със зелен цвят на приложената към заключението на вещото лице Л. В. скица на лист 107 и 108 от делото и същото решение е отменено в останалата част и е постановено друго за отхвърляне на ревандикационния иск по отношение на изградените в имота едноетажен магазин на бетонна основа с площ от 82 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и коридор, едноетажен магазин на бетонна основа със застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и коридор, поради което не е разгледано предявеното възражение по чл.72 от ЗС.
Ищците атакуват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен ревандикационният иск по отношение на изградените в имота магазини, като се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Изводът на въззивния съд е, че изградените през 1974 г. магазини са с временен характер – монтирани като временен кооперативен пазар до изпълнение на предвиденото в плана мероприятие, т.е. с възможност за демонтиране и като временни обекти, построени върху земя, която в този период е била държавна собственост, магазините по силата на чл.92 от ЗС са станали собственост на държавата, поради което ищците могат да ревандикират това което притежават по реституция, но не могат да се позовават на правилото на чл.92 от ЗС по отношение на тези обекти. Изводите на съда относно възможността да се възстанови правото на собственост при условията на ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС върху отчужден незастроен имот, като държавата запази собствеността на изградените върху този имот след отчуждаването магазини противоречат на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г., ОСГК, според която не се възстановя правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост.
Ответникът атакува въззивното решение в частта, с която е уважен ревандикационния иск по отношение на терена и е отхвърлено възражението по чл.72 от ЗС, тъй като е прието, че магазините са държавна собственост. Позовава се на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като изводите на съда противоречат на разрешенията по приложените съдебни решения по въпросите: 1. за извършване на процесуални действия от чуждо име /в случая на наследниците на М. Я. /; 2. за разрешаване на спор за собственост при липса на индивидуализация на спорния имот по новия регулационен план; 3. относно необсъждане на предпоставките за придобиване на собствеността съгласно чл.2, ал.3 от ЗОС; 4. относно неуважаването на искането по чл.72 или чл.74 от ЗС.
Първите два въпроса са неотносими към данните по делото. Всеки съсобственик може да защитава общата вещ от всяко трето за съсобствеността лице и в този смисъл предявяването на ревандикационен иск само от част от съсобствениците не представлява предявяване на правата на останалите. Индивидуализацията на имота е извършена от ищците по административното съдебно решение за отмяна на отчуждаването, с което се легитимират като собственици, а задължението на съда да се произнесе съобразявайки действащия градоустройствен статут на спорния имот, е свързано с правилността на решението, а не с редовността на исковата молба. В приложените към изложението съдебни решения липсва разрешение, различно от посоченото, поради което не е налице и противоречива съдебна практика.
Третият въпрос от една страна е свързан с касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, а не с предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, а от друга страна при прочит на въззивното решение е видно, че съдът е обсъдил и е приел за неоснователно позоваването на предпоставките за придобиване на собствеността съгласно чл.2, ал.3 от ЗОС.
Четвъртият поставен въпрос е извън предмета на настоящото производство, доколкото въззивният съд не е разгледал възражението по чл.72 от ЗС, поради направения извод, че магазините не са собственост на никоя от страните, а са държавна собственост.
В обобщение налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищците и липсва основание по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване по жалбата на ответника.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 433 от 8.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* от 2008 г. на Окръжен съд В. по касационна жалба от ищците Д. А. Й., К. А. К., Н. А. К., К. Ц. Д., Р. Д. С., Ц. Д. Ц., К. Й. Н., В. Й. Д., А. Й. Ж. , Й. А. Н., Д. Г. Д., С. Д. Б., Г. Д. Б. и Д. Д. Б., чрез пълномощника им адв. П.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите Д. А. Й., К. А. К., Н. А. К., К. Ц. Д., Р. Д. С., Ц. Д. Ц., К. Й. Н., В. Й. Д., А. Й. Ж. , Й. А. Н., Д. Г. Д., С. Д. Б., Г. Д. Б. и Д. Д. Б. да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 121.60 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 433 от 8.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* от 2008 г. на Окръжен съд- В. по касационната жалба на П. к. „В”, гр. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: