ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1168
София, 12.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 195 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на арк.Н. като процесуален представител на [фирма] С. срещу въззивното решение на СГС от 27.VІІ.2010г. по в.гр.д. № 1215/2010г.
Ответникът по касационната жалба Ц. Н. П. от С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
ВКС на РБ, състав на І ГО, намира, че касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС по въззивна и насрещна въззивна жалби е отменил решението на СРС от 30.ІХ.2009г. по гр.д № 27014/2009г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ и вместо него е постановил друго, с което е уважил изцяло тази претенция, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителните му части по предявените от Ц. Н.П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, че работодателят не е доказал по несъмнен начин, че е изпълнена заповедта му за спиране на работата на всички работници в цех „Алуминиеви туби”, считано от 13.ІV.2009г., и че е налице реално спиране, продължило повече от 15 работни дни, изтекли към момента на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на 11.V.2009г. По възражението на ответника, че по наличието на основанието по чл.328 ал.1 т.4 от КТ не са наведени оплаквания в исковата молба, въззивният съд е приел, че от твърденията, изложени в исковата молба, не може да се направи извод за признаване на факта относно спиране на работата, още по-малко за това то да е продължило повече от 15 работни дни.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса как следва да бъде проведено доказването на продължаването на престоя повече от 15 работни дни по чл.328 ал.1 т.4 от КТ в случаите, когато страните не спорят по фактите – спирането на работата в цеха, състоянието на престой на работника през период по-дълъг от 15 дни, получаване на възнаграждение през този период, докато работникът си е в къщи и не работи, надлежното връчване на заповедите за обявяване на престой и за прекратяване на договора след изтичане на повече от 15 работни дни престой, разрешен в противоречие с две решения на състави на ВКС, който въпрос бил и от значение за точното прилагане на закона. От значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, бил и въпросът, конкретизиран от касационния съд, може ли доказването на спирането на работата в продължение на повече от 15 работни дни да се извърши с представените протокол от заседание на УС на дружеството за вземане на решение за спиране на работата в цеха, протокол от заседание на УС за вземане на решение за прекратяване на трудовите договори, заповед на изпълнителния директор за изключване на елзахранването в цеха, докладна записка от техническия директор за изключване на елзахранването, изпълнение на производствена програма, установяваща, че през процесния период тя не е предвиждала цехът да работи, нито е отчетена работа.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в ч.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване само по втория поставен от касатора процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило решаващите изводи на въззивния съд и който е от значение за точното прилагане на закона.
По първия поставен от касатора въпрос касационно обжалване не следва да бъде допускано.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така с оглед извода на съда, че в исковата молба е наведено оплакване за липса на основанието по чл.328 ал.1 т.4 от КТ, на което е извършено уволнението. Произнасянето по въпроси, обусловили този извод, касаторът не сочи като основание за допускане на касационно обжалване, а, както вече бе посочено, касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като извлече въпросите от значение за изхода на спора от изложението или от касационната жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС Въззивно отделение ІV–А състав от 27.VІІ.2010г. по гр.д. № 1215/2010г.
УКАЗВА на касатора [фирма] С. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 147.24лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: