Р Е Ш Е Н И Е
№ 1168
София 20.11. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Тодорка Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1142/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. А. Р., гр. С., срещу въззивно решение от 28.09.2006г. по гр. дело № 1484/2002г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че неправилно въззивният съд е приел липса на предпоставките на чл.5, ал.1 вр. чл.8, ал.2 ЗАВОИ за възстановяване правото на собственост, както и липса на нарушения по чл.26 ЗЗД при сключване на договора за покупко-продажба. Необосновано е прието, че няма подадено искане пред СО-Район „Средец” по ЗОСОИ.становяване на обстоятелството било невъзможно, тъй като ангажираният пълномощник отказал без причини представяне на доказателства по делото. Неправилни са изводите на съда, че не са били налице законните изисквания 51% от имота да бъде държавна или общинска собственост. Тези доводи са в противоречие и на представените доказателства, тъй като продажбата на процесния имот на Н. А. е нищожна и не може да породи правни последици поради противоречие с изискванията на НПЖДЖФ. Налице са твърдяните пороци на сделката. Липсва акт за одържавяване на имота, поради което продажбата е в нарушение на чл.33 ЗС. Налице е държавна собственост към момента на влизане в сила на ЗАВОИ. Незаконосъобразни са и изводите за неоснователност на иска по чл.108 ЗС.
Ответницата по касация Н. В. А., гр. С., оспорва жалбата като неоснователна.
Ответникът по касация С. П. А., гр. С., не изразява становище.
Ответникът по касация П. С. П. не изразява становище.
Ответникът по касация С. община не изразява становище.
Ответникът по касация Д. , представлявана от Министерство на р. развитие и благоустройството, не изразява становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите в касационната жалба и данните по делото, намира следното:
С решението на Софийския градски съд е оставено в сила решение от 08.03.2001г. по гражданско дело №2014/1992г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете на Й. А. Р., гр. С., срещу С. П. А., Н. В. А. и П. С. П., гр. С., С. община и., представлявана от министъра на р. развитие и благоустройството, както следва : иск с правно основание чл.5, ал.1, вр.чл.8, ал.2 ЗАВОИ – за възстановяване собствеността върху ? ид.ч. от недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., ул.”Славянска” № 38, иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ вр.чл.26, ал.1 ЗЗД – за установяване нищожност на договор за покупко-продажба на същия имот от 10.07.1990г. между председателя на ОбНС „Средец” и Н. В. А., както и иск по чл.108 ЗС срещу С. П. А. и Н. В. А. за предаване владението на същия апартамент. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.5, ал.1 вр.чл.8, ал.2 ЗАВОИ, съгласно който конфискуваните недвижими имоти се връщат на лицата, от които са конфискувани, или на техните наследници по закон, ако до влизане в сила на този закон се намират в собственост на държавата или на държавна или общинска фирма, в която държавата има най-малко 51 на сто участие. Не са налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки: имотът да е бил държавна собственост към 07.01.1991г. , той да не е унищожен или преустроен и в двегодишен срок от влизане в сила на закона амнистираното лице да е подало съответно заявление пред общината. Ищцата като наследница на А. Н. Д. и Е. Г. Д. е притежавала ? ид.ч. от процесния имот, а другата ? ид.ч. е била собственост на брат и. Ищцата е осъдена с присъда от 07.07.1981г. на СГС по НОХД СА-12/81г., като имотът е конфискуван в полза на държавата. Впоследствие тя е амнистирана по смисъла на ЗАВОИ. Имотът обаче не е бил държавна собственост или на лицата от кръга на чл.5, ал.1 ЗАВОИ към деня на влизане в сила на закона, тъй като е продаден на Н. А. по време на брака и със С. А. , с договор от 05.07.1990г., сключен с П. на ИК на ОбНС. За ищцата е останала възможност за обезщетение по реда на чл.8 ЗАВОИ, но не е подала заявление, не е предявила искане да и се върне конфискуваната ? ид.ч. от имота по предвидения ред. Искът по чл.26, ал.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като продажбата от несобственик не е нищожна.
Обжалваното решение е валидно, но недопустимо в частта по иска по чл.26, ал.1 ЗЗД. Ищцата е твърдяла, че договорът за продажба на имота на Н. и С. А. е нищожен поради липса на съгласие на съсобственика по чл.33, ал.1 ЗС. По начало прехвърлянето на съответната идеална част от съсобствен имот без съгласието на другия съсобственик не е основание за нищожност на договора, като правата на заинтересувания съсобственик, какъвто в случая не е ищцата, са уредени в чл.33, ал.2 ЗС. В разглеждания случай за ищцата не съществува правна възможност въобще да атакува договора като нищожен. Това е така, защото отчуждените собственици по чл.5, ал.1 ЗАВОИ не са легитимирани да предявяват искове за прогласяване нищожността на отчуждителните сделки, извършени от държавата и общините с трети лица. Възможността да се реституира конфискувания имот е уредена с нарочен закон при условията на чл.5, ал.1 ЗАВОИ. Когато конфискуваният имот не се намира в собственост на държавата или лицата от кръга на чл.5, ал.1, правоимащите следва да се обезщетят с пари като направят искането по чл.8 ЗАВОИ. В разглеждания случай имотът е бил закупен от първите двама ответници през 1990г. и към момента на влизане в сила на ЗАВОИ /07.01.1991г./ съобразно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗАВОИ, ищцата е имала право на обезщетение. Предявеният иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на договора, с който имотът е придобит от ответниците, е недопустим. Правна възможност за атакуване на този договор като нищожен не е предвидена в реституционния закон, от който касаторката черпи права. Да се допусне този иск, означава да се заобиколи разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗАВОИ – продаденият на трети лица имот да се върне в патримониума на държавата по непредвиден в закона ред, за да се реституира на ищцата. Предвиденият ред за реализиране правата на предишните собственици е този по чл.8 ЗАВОИ. Тази правна възможност, уредена в реституционния закон, изключва общия исков ред по чл.26, ал.1 ЗЗД. С оглед изложеното въззивното решение и оставеното с него в сила първоинстанционно решение в частта по иска по чл.26, ал.1 ЗЗД като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
По исковете по чл.5, ал.1 ЗАВОИ, вр.чл.8, ал.2 ЗАВОИ. Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 6/2006г. ОСГК, в чл.8, ал.1 ЗАВОИ е предвиден редът, по който се осъществява връщане на конфискуваните недвижими имоти, който включва искане на осъдените лица пред ОбНС по местонахождение на имота в определения преклузивен срок. Възстановяването на правото на собственост не става по силата на закона, а след провеждане на предвидената в закона административна процедура. Исковият път на защита е обусловен от подаденото в този преклузивен срок, но неудовлетворено по административен ред, искане за връщане на конфискувания имот, т.е. от сбъдването на посоченото отрицателно условие. Това изключва възстановяването по право на собствеността на одържавения имот. ЗАВОИ не използва понятието реституция ex lege, а визира връщане на конфискувания имот по амнистирани деяния, което се свързва с предварителна преценка за наличие условията на чл.5, ал.1 ЗАВОИ. Връщането на имота е допустимо само ако до влизане в сила на реституционния закон, той се намира в собственост на държавата, общините, обществените организации и дружества с тяхно имущество. Това в случая не е изпълнено, тъй като имотът е прехвърлен на трети лица. По тази причина е ирелевантно поради какви обстоятелства страната не е могла да представи по делото искането до общината за връщане на имота. С оглед изложеното са неоснователни поддържаните в касационната жалба оплаквания в тази насока, а решението на въззивния съд в тази част е законосъобразно. Правилно е обжалваното решение и в частта относно иска по чл.108 ЗС, предявен срещу С. и Н. А. . Законосъобразен е изводът за неоснователност на претенцията поради липсата на първата предпоставка от фактическия състав – ищецът да е собственик на имота.
Няма искане от ответниците по касация за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 28.09.2006г. по гр. дело № 1484/2002г. на Софийския градски съд и оставеното в сила решение на Софийския районен съд от 08.03.2001г. по гр.д. № 2014/1992г. в частта по иска с правно основание чл.97, ал.1 ГПК вр.чл.26, ал.1 ЗЗД за установяване нищожност на договор за покупко-продажба от 10.07.1990г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част като недопустимо.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 28.09.2006г. по гр. дело № 1484/2002г. на Софийския градски съд в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.