ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1169
София, 10.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 604 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на „В и К” ООД К. /в ликвидация/ срещу въззивното решение на К.ския окръжен съд /КОС/ от 27.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 489/2009г.
Ответникът по касационната жалба А. В. Т. от гр.Дупница не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение К. е потвърдил решението на Дупнишкия РС /без дата/ по гр.д. № 1550/2008г., с което е отхвърлен предявеният от „В и К” ООД срещу А. Т. иск за присъждане на 1391.04лв., представляващи имуществени вреди от незаконно присъединяване на ответника към водоснабдителната система, ведно със законната лихва от завеждането на делото. Съдът е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е провел пълно и главно доказване. Ответникът не оспорва, че при отстраняване на повреда на водомера го е обърнал, т.е. налице е от негова страна противоправно поведение, но не са установени останалите предпоставки по чл.45 жт ЗЗД за отговорността му – причиняването на имуществена вреда /кога точно в периода 15.VІІІ.2006г. – 15.VІІІ.2007г. е извършено противоправното деяние, през какъвм период е съществувало, каквмо количество вода е потребено/ и причинно-следствената връзка.
В изложението на „В и К” ООД по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите налице ли е основание за отговорността на ответника по смисъла на чл.45 ЗЗД вр. с чл.37 от Наредба № 4/2004г. при установено незаконно присъединяване към В и К системата чрез нарушаване на пломбите на водомера и обръщането на същия за възмездяване на имуществени вреди следствие от това при условие, че презумпцията на чл.45 ал.2 не е оборена и е налице законово предположение за съществуване на отклонение и за ползване на вода за едногодишен период по смисъла на посочения чл.37. По тези въпроси съдът се произнесъл в противоречие с постановления № 4/1975г. и № 17/1963г. на Пленума на ВС, според които когато при ползване на вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за вредите е по чл.45 или чл.49 от ЗЗД. В случая, макар да е безспорно присъединяването на ответника към В и К системата, обръщайки водомера и разкъсвайки пломбите му, което не отговаря на законовите изисквания, съдът е намерил, че не са налице предпоставките за отговорността му. Не е съобразено, че искът е по чл.45 от ЗЗД, но във връзка с чл.37 от Наредба № 4/2004г. Въпросът за отговорността при установено незаконно присъединяване е решаван противоречиво от съдилищата, като се сочат решения на К.ския ОС и решение на състав на ВКС, потвърждаващо едното от тях. Съществен е и въпросът относно доказателствената тежест с оглед презумпцията за вина по чл.45 ал.2 от ЗЗД и тази по чл.37 от Наредба № 4/2004г. Съдът не взел предвид в тази връзка, че не се оспорва факта на обръщането на водомера и разкъсването на пломбата, както и че с ползването на това незаконно отклонение следва да се предполага виновно поведение с оглед презумпцията по чл.37 от Наредбата, че вредата е безспорна поради невъзможността за надлежно отчитане и съответно заплащане на потребената вода. Не са обсъдени в цялост доказателствата по делото – констатациите на експерта, че незаконното отклонение е съществувало и се е ползвало, че ползването не се оспорва. Ползването на вода без отчитането й противоречи на чл.43 ал.2 т.1 и 10 от Наредбата, неизпълнението на което се санкционира по чл.37 във вр. с чл.35 от Наредбата.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. С представеното решение на К.ския окръжен съд от 10.VІІ.2009г. по гр.д. от 2009г., потвърждаващо решение на К. по гр.д. № 1460/2008г., се обосновава наличието на твърдяното противоречиво разрешаване на поставения от касатора материалноправен въпрос “налице ли е основание за отговорност на ответника по чл.45 ЗЗД вр. с чл.37 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при установено нарушаване на пломбите на водомера и обръщането на същия за възмездяване на имуществени вреди вследствие от това при условие, че презумпцията на чл.45 ал.2 не е оборена”.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на К.ския окръжен съд, ГК, от 27.ХІ.2009г. по гр.д. № 489/2009г.
УКАЗВА на касатора “В и К” ООД гр.К. /в ликвидация/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС на РБ 27.82лв. д.т., като в същия срок представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: