О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 14.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова ч.гр.д. № 530 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК по частната касационна жалба на адвокат Св.А. като процесуален представител на Д. С. Д. със съдебен адрес в [населено място] срещу определение от 15.ХІ.2018г. по ч.гр.д. № 1697/2018г. на Бургаския окръжен съд.
Ответникът по частната жалба Г. Д. Т. В., гражданин на Испания, в отговора си чрез адвокат Б.Д. е заел становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по частната жалба, ВКС съобрази:
С атакуваното определение БОС е оставил без уважение частната жалба на Д. Д. срещу определението от 25.ІХ.2018г. по гр.д. № 8851/2017г. на Бургаския районен съд, с което на основание чл.16 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца /Хагската конвенция/ е спряно производството по делото, образувано по предявен от Д. срещу Г. Д. Т. В. иск по чл.127 ал.2 СК за предоставяне на ищцата на родителските права върху малолетното дете на страните, родено от съвместното им съжителство, за определяне местоживеенето на детето в дома на майката, за определяне на режим на лични контакти с бащата и за присъждане на месечна издръжка.
Въззивният съд е взел предвид, че ответникът е оспорил иска и е въвел твърдение, че обичайното пребиваване на родителите и на детето е неговият адрес в Б., Испания. Съдът е приел, че от представените от ответника с отговора му документи – акт за раждане на детето /родено на 17.VІІІ.2016г./, издаден от службата по гражданска регистрация в Б., семейна книга, издадена от Министерство на правосъдието на Испания, удостоверение за адресна регистрация на родителите в Б., писмо от медицинска служба в Б., посещавана от детето, и график за посещенията му, писмо от работодателя на ответника за предоставен му отпуск през м.ноември 2017г., извадка за бащата от регистъра към испанското Министерство на труда и социалните осигуровки, се установява, че детето е родено в Испания, че е испански гражданин /по произход и натурализация/ и че от раждането си то е живяло в Б.. Взети са предвид твърденията в отговора, че през ноември 2017г. семейството пристигнало в България, за да прекарат тук отпуска на ответника, че в деня, в който ответникът следвало да се върне в Испания, за да започне работа, майката заявила, че не желае да се прибере и ще остане в България с детето, че ответникът никога не се е съгласявал да бъде променено обичайното местопребиваване на детето, но след като майката заявила, че трябва да замине без детето, не му е оставена никаква възможност да се върне с него в Испания, поради това след връщането си в Испания той отправил искане до испанския централен орган по Хагската конвенция за връщане в Испания на незаконно задържаното в България дете. Взето е предвид и възражението на ответника за липса на международна компетентност на Бургаския РС за разглеждане на предявения иск и че той е от компетентността на съдилищата в Испания.
Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният не се е произнесъл по възражението за липса на компетентност. Приел е, че по силата на чл.8 от Регламент № 2201/2003г. на Съвета на ЕО съдилищата на държава-членка са компетентни по делата за родителска отговорност, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава по време на сезирането на съда. Прието е за установено от доказателствата по делото, че детето е испански гражданин и от рождението си живее в Испания, с изключение на няколко месеца от ноември 2017г., когато то е доведено от родителите си за ваканция в България и майката отказала връщането му в Испания. При това положение е направен извод, че към настоящия момент обичайното местопребиваване на детето е на територията на Испания, обосновавайки го и с чл.10 от посочения регламент, според който в случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете съдилищата на държава-членка, в която то е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането/задържането, запазват своята компетентност докато детето придобие обичайно пребиваване в друга държава-членка. Взето е предвид в тази връзка, че майката е български гражданин, с което е изпълнено изискването на чл.12 ал.3 б. „а” от Регламента, но и че компетентността на българския съд не е приета от носителите на родителската отговорност по смисъла на чл.12 ал.3 б. „б” от Регламента, тъй като бащата е възразил за това.
Тъй като в случая се касае за наличие на основание за спиране на производството до приключване на това по чл.8 от Хагската конвенция, съдът е оценил като неоснователно възражението на ищцата, че искането за връщане на детето по реда на Конвенцията е подадено в неразумен срок. Прието е за неустановено ответникът да е давал съгласие за промяна на обичайното местопребиваване на детето. Напротив, от данните по делото става ясно, че родителите са дошли с детето в България за прекарване отпуска на бащата и едва след завръщането му в Испания, за да се яви на работа, и след получаване на съобщението за образуваното в България дело за родителски права той разбрал, че майката няма намерение да се връща с детето в Испания, където е обичайното им местопребиваване, и в изключително кратък срок след получаване на съобщението за делото предприел действия и подал молба за образуване на процедура по Хагската конвенция за връщане на незаконно задържаното дете.
В изложението на касаторката се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК по въпросите: 1. „явява ли се предпоставка за спиране на образувано пред български съд дело с предмет по чл.127 СК подаването на молба пред компетентния орган на друга държава по Хагската конвенция, след като двамата родители са довели детето и пребивавали с него в България и молителят сам е напуснал България, знаейки местонахождението на детето там”, 2. „кои са релевантните критерии за приемане, че детето има обичайно местопребиваване на територията на дадена държава, при преценката дали да се спре висящ спор за родителски права при образуване на дело по Хагската конвенция”, и 3. „какви са критериите при определяне на разумен срок за сезиране на органа по Хагската конвенция при приложение на изключението по чл.16 от същата и при преценката за това следва ли да се вземе предвид и дали молбата по конвенцията е подадена преди или след като молителят е получил исковата молба за образуваното пред българския съд дело за родителски права”.
ВКС намира, че касационно обжалване на постановеното определение следва да бъде допуснато с оглед преценка относно допустимостта му.
Предпоставка за валидното и допустимо произнасяне от съд по отправено до него искане е компетентността му. Тя се урежда от правилата за подведомствеността, родовата, местната и договорната подсъдност. В случаите, при които е налице международен елемент във връзка с искането с оглед членството на Република България в Европейския съюз и съдебното сътрудничество по граждански дела, правилата за компетентността се уреждат на общностно ниво чрез регламенти, пряко приложими у нас и имащи приоритет пред нормите по българското законодателство.
В разглеждания случай ответникът – испански гражданин – с отговора си на исковата молба е заявил възражение, основавайки го на чл.17 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, че българският съд не е компетентен по претенциите за родителските права върху малолетното дете на страните, определянето на местоживеенето му, режима на личните отношения с другия родител и издръжката му, и че компетентен е съответния съд в Испания. Възражението е обосновано с твърдения, че детето е испански гражданин, че от раждането му в Испания на 17.VІІІ.2016г. има обичайно пребиваване в тази държава и че бащата никога не се е съгласявал то да бъде изменено с пребиваване в България. По силата на чл.17 от посочения регламент първоинстанционният съд е бил длъжен да извърши проверка на компетентността си въз основа на представените от страните доказателства, тъй като разрешаването на този въпрос има преюдициално значение въобще за разглеждането от него на делото, включително и чрез преценка за наличие на основание за спиране на производството във връзка с чл.16 от Хагската конвенция. Това следва и с оглед предвиденото с последната разпоредба, че получаването на съобщение за незаконно прехвърляне или задържане на дете препятства разглеждането по същество на правото на упражняване на родителските права от съдебните или административните органи на държавата, в която детето е прехвърлено/задържано, каквото може да стори само компетентният съд.
Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният не се е произнесъл по възражението относно компетентността си, и въпреки че е направил извод, че обичайното пребиваване на детето е на територията на Испания, че с оглед на това и по силата на чл.8 и чл.10 от Регламента съдилищата на тази държава запазват своята компетентност и че бащата – ответник е възразил относно компетентността на българския съд, е разгледал по същество частната жалба срещу определението за спиране на производството до приключването на това по Хагската конвенция. При това положение постановените преди разрешаването на преюдициалния въпрос съдебни актове са недопустими и следва да бъдат обезсилени, като делото бъде върнато на Бургаския районен съд за произнасяне по възражението относно компетентността му.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд, ГК, № І-2222/15.ХІ.2018г. по ч.гр.д. № 1697/2018г.
ОБЕЗСИЛВА определението на Бургаския окръжен съд, ГК, № І-2222/15.ХІ.2018г. по ч.гр.д. № 1697/2018г., както и определението на Бургаския районен съд № 6784/25.ІХ.2018г. по гр.д. № 8851/2017г., с което производството по делото е спряно до приключване на производството по чл.8 и чл.12 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, частната жалба срещу което е оставена без уважение от въззивния съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за извършване на следващите се процесуални действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: