1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр. София, 15.03. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 3551/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017г.
С. М. С. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 58384 от 09.05.2018г. въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, втори-в състав съд № 1731 от 15.03.2017г. по гражданско дело № 12754/2016г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – иск за делба във фазата по допускането, поради което е процесуално допустима.
Ответникът И. Л. Х. е изразил становище в отговора по чл. 287 ГПК, че касационното обжалване не следва да се допуска , тъй като поставените правни въпроси не обуславят правните изводи на съда в обжалваното решение и не са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение на Софийския районен съд, 53 състав № 12375 от 05.08.2016г., постановено по гражданско дело № 29 686 / 2013 г. на Софийски районен съд, 53 състав, с което е отхвърлен предявеният от С. М. С. против И. Л. Х. иск за делба на втори етаж от жилищна сграда, намираща се в [населено място], улица „Д. С. /Д.С./ №18, , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1931.1135.1.2, заедно с принадлежащите му две зимнични помещения и 1/2 идеална част от дворното място, съставляващо парцел II-32 в квартал № 202 по плана на [населено място], местността „П. – Б.“, заснето с идентификатор 68134.1931.1135 съгласно КККР, и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че И. Л. Х. не е собственик на 1/2 ид.част от същия имот.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е съдържащото се във въззивната жалба искане за предоставяне на възможност за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК в това число и чл. 261 т.3 ГПК да се квалифицира като искане по чл. 63 ГПК за продължаване на срок.
2. Дължи ли въззивният съд произнасяне във всички случаи на молба с искане по чл. 63 ГПК
Касаторът твърди, че по тези въпроси не е намерил практика на ВКС, което обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросите са от значение за делото, защото във въззивната жалба, С. М. С. е направил искане да му бъде дадена въможност в седмодневен срок от съобщението да приведе в съответствие жалбата с изискванията на чл. 260 и 261 ГПК , по което няма изрично произнасяне от въззивния съд в разпоредителното заседание. Независимо от наличието на общата предпоставка на чл. 280 ал.1 ГПК, поддържаното от касатора специално основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице , защото крайните изводи на въззивния съд са съобразени със задължителната съдебна практика – т.2 на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК.
Според приетото в посоченото тълкувателно решение непосочването във въззивната жалба на конкретен порок на първоинстанционното решение не обуславя нейната нередовност, от което следва, че съдът няма задължение да дава указания на въззивника за мотивиране на жалбата. Посочването на основанията за неправилност на първоинстанционното решение следва да бъде направено в самата жалба или в допълнителна жалба, подадена по инициатива на въззивника в срока по чл. 259 ал.1 ГПК. Въззивната жалба на С. М. С. е подадена в последния ден на срока по чл. 261 ГПК и не е имало процесуална възможност за допълнително посочване на основания за неправилност на първоинстанционното решение по указание на съда, защото това би имало за последица продължаване на срока за обжалване , което разпоредбата на чл.63 ал.3 ГПК забранява.
Мотивите на въззивния съд в обжалваното решение по подадената бланкетна жалба са изцяло в съответствие с разясненията в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. Съдът е приел, че с действащия ГПК в сила от 01.03.2008 г. е въведено ограниченото въззивно обжалване с императивната норма на чл. 269 от ГПК, която ограничава въззивния съд да се произнася служебно само по валидността на решението и по неговата допустимост – в обжалваната част, както и служебно да приложи императивните правни норми, които са в обществен интерес. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен да се произнесе само в рамките на посоченото в жалбата. При спазване на това ограничение въззивният съд е извършил проверка по подадената от С. М. С. немотивирана въззивна жалба само за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, установил е, че няма приложими императивни правни норми, които да не са съобразени от първоинстанционния съд и с тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като е налице задължителна съдебна практика – ТР 1/2014г. на ВКС, ОСГК и ТК, която въззивният съд е съобразил .
Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, втори-в състав съд № 1731 от 15.03.2017г. по гражданско дело № 12754/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: